— И по какъв начин една ехограма рекламира тенис академията й?
— И аз й зададох същия въпрос. А тя отговори, че личният елемент играел голяма роля. Хората не искали да четат единствено самореклама.
— Поради което тя поства ехограмата на един плод? И това ти се струва смислено, така ли? — Уин погледна въпросително към Майрън.
Честно казано, ни най-малко. И пак се усети, че остарява, като видя Уин с очилата за четене и си даде сметка как са седнали двамата да се жалват от новия свят на социалните мрежи.
— Обърни внимание на коментарите под снимката — насочи го Майрън.
Уин го изгледа невярващо.
— Хората и ехограми ли коментират вече?
— Просто ги прочети.
Уин се зачете. Майрън зачака. Почти беше наизустил страницата — общо двайсет и шест коментара, най-вече пожелания за щастие. Майката на Сузи — застаряващ еталон за нахъсана майка на тенис звезда — например беше написала: „Ура! Ще ставам баба!“. Някоя си Ейми беше писала: „Ах, каква прелест!!!“. Закачливо „на баща си се е метнал!“ от студиен барабанист, работил по някое време с „Хорс Пауър“. „Поздравления!!!“ от някой си Келвин. И „Кога се очаква да се роди бебчо?“ от Тами.
Уин се спря на третото преди края послание.
— Смешник.
— Кой по-точно?
— Някакво човекоподобно лайно на име Ерик — прокашля се Уин и се приближи още повече към екрана. — Написал е „Бебето ти прилича на морско конче!“. След което остроумният Ерик е добавил „LOL“.
— Не той й е проблемът.
Но Уин не мирясваше.
— Може би няма да е зле да посетим добрия стар Ерик.
— Карай нататък.
— Добре. — Изражението на Уин рядко се променяше. Както в бизнеса, така и в двубоите се беше тренирал да поддържа каменно лице. И въпреки това само след секунди Майрън забеляза как нещо помръкна в погледа на стария му приятел. Уин вдигна очи. Майрън кимна. Понеже усети, че Уин е стигнал до двете думи.
А те си стояха там, най-отдолу на страницата. Бяха коментар от „Abeona S“ — име, което нищо не му говореше. Снимката от профила бе всъщност изображение на някакъв символ, може би китайски йероглиф. А след снимката — с главни букви, без никакви препинателни знаци: двете прости, но и потрисащи думи:
НЕ НЕГОВО
Тишина.
След което Уин промълви:
— Йес, сър.
— Нали ти казах.
Уин свали очилата си.
— Нужно ли е да задам на глас натрапващия се въпрос?
— А той е?
— Вярно ли е?
— Сузи се кълне, че бебето било от Лекс.
— А ние вярваме ли й?
— Вярваме й — отвърна Майрън. — Има ли значение?
— От гледна точка на морала — не. Каква е моята теория ли? Че е дело на някакъв скопен откаченяк.
Майрън кимна.
— Най-великото качество на интернет е, че дава всекиму глас. А най-лошото на интернет е това, че дава всекиму глас.
— Могъщата крепост на страхливците и анонимните — съгласи се Уин. — Най-добре ще е Сузи да го махне, докато не го е видял Лекс.
— Късно е, чадо. И това е част от проблема. Лекс май нещо е вазирал.
— Разбирам — рече Уин. — И тя разчита на нас да й го намерим ли?
— Да. И да го върнем у дома.
— Откриването на една рок звезда не би трябвало да ни затрудни. А коя е другата част от проблема?
— Държи да разбере кой го е написал.
— Тоест самоличността на господин Скопен откаченяк?
— Според Сузи става дума за нещо много по-съществено. Някой наистина си бил поставил за цел да я унищожи.
— Не може да е друго, освен скопен откаченяк — завъртя глава Уин.
— Стегни се. И ще напише „Не негово“? Това е крайно гадно.
— Значи става дума за гаден скопен откаченяк. Ти никога ли не четеш глупостите, които вървят по интернет? Отвори на която си щеш новина и виж след нея всичките там расистки, хомофобски и параноични „коментари“. — И той изобрази кавички с пръстите си. — Идва ти да виеш по луната.
— Знам, но вече й обещах да направя нещо по въпроса.
Уин въздъхна, сложи си отново очилата и се приведе към екрана.
— Лицето, постнало коментара, е с името „Abeona S“. Разумно ли е да допуснем, че си имаме работа с псевдоним?
— Съвсем. Абеона е името на някаква римска богиня. За S-a нямам представа какво може да значи.
— А какво ще кажеш за снимката на профила? Що за символ изобразява?