— Това пък какво е? — попита Майрън.
— Не си чувал за „Три Даунинг“? — не пожела да повярва Есперанца.
— А трябва ли?
— Най-нашумелият бар в града в момента. Всички ходят там — и Диди, и разни супермодели, фешънисти и прочее. Намира се в Челси.
— Ооо.
— Леко съм разочарована — каза Есперанца.
— От кое?
— От това, че играч от твоята величина не знае разните модни заведения.
— Когато тръгнем по клубовете с Диди, ползваме белия стреч хамър и влизаме през подземните входове. И имената се разбъркват в мозъка ми.
— Според мен по-скоро фактът, че си сгоден, ограничава свободата ти на действие — отбеляза Есперанца. — Имаш ли намерение да отидеш дотам и да го забереш?
— По пижама съм вече.
— Да. Истински играч. А пижамката ти няма ли си краченца?
Майрън пак хвърли око на часовника си. Щеше да успее да стигне до центъра преди полунощ.
— Тръгвам.
— Уин там ли е?
— Още не се е прибрал.
— Значи отиваш сам, така ли?
— Страх те е, че апетитна хапка като мен може да се озове съвсем сама в нощен клуб?
— Страх ме е, че няма да те пуснат. Ще те чакам там. След половин час. На входа откъм Седемнайсета улица. И се изтупай, за да създадеш необходимото впечатление.
Есперанца затвори. Което изненада Майрън. Откакто беше родила, бившата неуморна бисексуална купонджийка Есперанца беше престанала да излиза по нощите. Поначало се отнасяше сериозно към работата си — вече притежаваше 49-процентов дял в „МБ Пред“ и в действителност вършеше лъвския пай от работата заради странните пътувания на Майрън в последно време. Но след повече от десетилетие живот, изпълнен с хедонистични удоволствия, на които и Калигула би завидял, Есперанца изведнъж спря, омъжи се за хиперхетеросексуалния Том и му роди син на име Хектор. Превъплъщението от Линдзи Лоън на Карол Брейди — от щура знаменитост на примерна съпруга — й отне точно четири секунди и пет десети.
Майрън направи оглед на гардероба си и се зачуди как се облича човек за модерен нощен клуб. Есперанца бе споменала, че трябвало да произведе необходимото впечатление, което го подтикна да прибегне към изпитаните дрешки: джинси, син блейзър и скъпи мокасини — господин Небрежен шик, най-вече защото бяха единствените, които му се сториха подходящи за случая. Поначало в гардероба му нямаше почти нищо, освен джинси-с-блейзър и строго официални костюми, освен ако не искаше да прилича на продавач в магазин за електроника.
Успя да хване такси на Сентръл Парк Уест. Клишето гласи, че манхатънските таксиджии са до един чужденци и почти не говорят английски. Клишето може и да е вярно, но бяха минали поне пет години от последния разговор на Майрън с шофьор на такси. Противно на всички нови закони, таксиметровите шофьори в Ню Йорк вече до един бяха с втъкнато устройство блутут за мобифон в ухото, което стоеше там денонощно, и говореха тихо на своя си език с някого на отсрещната страна. Като се изключеше въпросът за доброто възпитание, Майрън не преставаше да им се чуди кой заема толкова ценно място в живота им, че да си приказват с него по цял ден. В такъв смисъл можеше да се твърди, че това са едни изключително щастливи мъже.
Очакваше да види опашка покрай кадифен шнур или нещо от този род, но не видя нищо, което да говори за наличието на нощен клуб, когато приближиха към адреса на Седемнайсета улица. И чак тогава се сети, че „Три“ означава „на третия етаж“ и че „Даунинг“ е всъщност наименованието на жилищната кооперация, пред която се намираха. Изглежда, и други бяха посещавали „Школата на «МБ Пред» за буквални фирмени наименования“.
Асансьорът спря на третия етаж. И още с отварянето на вратата му Майрън усети в гръдния си кош мощното бумтене на басите от музиката. Дългата опашка от отчаяни мераклии да влязат настръхна моментално. Предполага се, че хората ходят в клубове като тукашния, за да прекарат хубаво, но истината е, че повечето си остават на опашката, докато не им стане ясно до болка, че все още не са достатъчно куул, за да обядват на една маса с популярните си съученици. ВИПовете ги отминават почти без да ги погледнат, с което всъщност подклаждат още повече желанието им да намерят начин да влязат. Налице, естествено, бе и обозначаващият ниския им статут кадифен шнур, охраняван от трима натъпкани със стероиди охранители с бръснати глави и оттренирани смръщени изражения.