— А на теб, надявам се, ти е ясно, че от стероидите ти се свиват топките.
В този момент иззад гърба му се обади Есперанца:
— Той е с мен, Кайл.
Майрън се извърна, видя Есперанца и успя да сдържи възклицанието си, макар никак да не бе лесно. С Есперанца се познаваха вече от две десетилетия, работили бяха рамо до рамо, а когато виждаш една жена всекидневно и се сдружавате, склонен си да забравиш каква тотална красавица имаш до себе си. Когато се запознаха, Есперанца беше съвсем леко облечена звезда на професионалната борба, известна с прозвището Малката Покахонтас. Гъвкава хубавица и толкова страстна на вид, че зъбите ти да се стопят, тя заряза кариерата си на „лице“ на ФДБ („Фамозните дами на борбата“) и стана негова лична помощничка, а същевременно се записа вечерно да следва право. Постепенно се изкачи по йерархията и сега му беше съдружник в „МБ Пред“.
Лицето на Кайл Цепката се разтопи в усмивка.
— Пока? Ама това ти ли си бе, маце? Толкова си хубава, че ще те оближа като фунийка сладолед.
— Сполучлив комплимент, Кайл — кимна Майрън.
Есперанца поднесе на оня бузата си за целувка.
— Радвам се да те видя.
— Отдавна не бях те мяркал, Пока.
Смуглата красота на Есперанца предизвикваше видения на окъпани в лунна светлина небеса, нощни разходки по плажа, полюляващи се на бриза маслинени дръвчета. От ушите й висяха огромни кръгли обици. Дългата й черна коса бе, както винаги, идеално разрошена. Фината й бяла блузка бе скроена от някое великодушно божество; дори да беше разкопчана с едно копче в повече, отколкото допускаше благоприличието, перфектно изпълняваше ролята си.
Тримата юначаги отстъпиха назад. Единият откачи кадифения шнур. Есперанца го възнагради с ослепителна усмивка. Докато Майрън вървеше подире й, Кайл Цепката застана така, че да се сблъскат. Майрън обаче се стегна, та Кайл пострада повече от двамата. „Мъже“, промърмори Есперанца.
— Още не сме приключили, брато — прошепна Кайл Цепката на Майрън.
— Каня те на обяд — отвърна Майрън. — Пък после може да отидем и на кино. На някое дневно представление на „Южен Пасифик“.
На влизане Есперанца стрелна с поглед Майрън и завъртя глава.
— Какво има?
— Казах ти да се изтупаш така, че да създадеш необходимото впечатление. А ти имаш вид на баща на петокласник, тръгнал на родителска среща.
— Дори с мокасините „Ферагамо“? — посочи нозете си Майрън.
— И за какво ти беше да се счепкваш с ония там неандерталци?
— Казаха на едно момиче, че е дебелшко.
— И ти се хвърли да я спасяваш?
— Е, не точно. Но той й го рече в очите: „Приятелките ти може да влязат, но ти си малко дебелшка“. Що за изказване, питам!
Главната зала на клуба беше тъмна, с неонови акценти. В едната й част имаше широкоекранни телевизори, понеже несъмнено телевизия си решил да гледаш, щом си дошъл в нощен клуб, заключи Майрън. Озвучаването, с габарити и мощност като за концерт на „Дъ Ху“ на стадион, буквално поразяваше сетивата. Дисководещият забиваше „хаус музика“ — практика, при която „талантливият“ диджей взема някоя иначе що-годе прилична песен, след което я съсипва окончателно, като й добавя нещо като синтезиран бас или електронен бийт. Имаше и лазерно шоу — от ония, на които, според Майрън, модата им беше минала още след турнето на „Блу Ойстър Кълт“ през 1979 г. В същото време орляк кльощави младежи охкаха и ахкаха върху дансинга на фона на специалния ефект, състоящ се от изригваща от пода на въпросния дансинг пара — нещо, което можеше да се види най-спокойно и на улицата до всеки авариен камион на топлофикацията.
Майрън се опита — безуспешно — да се надвиква с музиката. Есперанца го отведе в един тих ъгъл с не какво да е, а терминали за връзка с интернет. Всичките до един бяха заети. При което Майрън пак завъртя учудено глава. Значи на нощен клуб се ходи и когато искаш да сърфираш из нета, а? Извърна се към дансинга. В задимената атмосфера жените му изглеждаха предимно привлекателни, макар и млади, и облечени така, сякаш се правеха на пълнолетни, без да са такива. Повечето държаха мобифон в ръка и чукаха текстове с кльощавите си пръсти; танцуваха отпуснато, на границата на безсъзнанието.
Есперанца се подсмихваше за нещо.
— Какво? — попита Майрън.
А тя му посочи десния край на дансинга.
— Глей какво дупе върти оная кифла в червено.
Майрън огледа алените танцуващи кълки и си спомни една песен на Алехандро Есковедо: „По гот ми е да я гледам как се отдалечава“. Отдавна не беше чувал Есперанца да използва подобни изрази.