— А ти кой си, че да ми подвикваш! — не му остана длъжен Даунър.
Барон го изгледа на кръв през стъклото на противогаза точно когато площадката отново се спусна при тях. Мъжете натовариха още чувалчета. Чуха в далечината воя на полицейските сирени, но Даунър не се притесни от тях. Ако се наложеше, щяха да вземат за заложник мъжа от охраната, който беше изпаднал в безсъзнание. Сазанка, който управляваше вертолета, увиснал петнайсет метра над земята, огледа небето. Щяха да зарежат всичко и да се изтеглят само ако ненадейно се появеше полицейски хеликоптер. Японецът не изпускаше от око радара в пилотската кабина. Даунър пък наблюдаваше него. В случай на опасност Сазанка щеше да му даде знак и те щяха да си плюят на петите.
Изкачиха във вертолета втория товар чувалчета с банкноти. Оставаше да прехвърлят третия. По платното зад пощенския автомобил се бе образувало задръстване, дълго най-малко шестстотин метра, когато хората в колите се усетиха какво всъщност става. Но дори и да дойдеше полиция, нямаше как да се провре през автомобилите. Можеше да осуети обира единствено с конна полиция или по въздуха. Мъжете продължиха да товарят бързо, но без да се суетят или да изпадат в паника.
И третият товар се изкачи към вертолета. Не щеш ли, Сазанка вдигна пръст и описа бързо кръг. Сетне посочи наляво. От запад се задаваше полицейски хеликоптер. Георгиев спусна още веднъж площадката. Както и смятаха да направят, Барон се покатери на нея, следван от Вандал. Но българинът не изтегли площадката. Вместо това мъжете на нея си свалиха противогазите, прикачиха ги за коланите с инструментите и започнаха да се катерят по въжето. Когато бяха съответно на шест и на три метра от земята, Даунър също скочи върху площадката. Сега вече Георгиев я затегли нагоре. Докато тя се изкачваше, Даунър се държеше здраво с едната ръка за мрежата отстрани, а с другата смъкна от рамо гранатохвъргачката. Свали противогаза, за да не му пречи да вижда, остави го върху площадката и извади от колана граната, която зареди. Горе Георгиев помогна на Барон и Вандал да се качат на вертолета.
Сазанка се извиси още малко и бързо вдигна максимална скорост. Междувременно Даунър промуши цевта на гранатохвъргачката през мрежата. Само това оставаше да я подпали и да загине.
Георгиев уравновеси площадката с въжетата, промушени през куки в предната и задната част, приближи я максимално до хеликоптера, но я остави да виси на около метър под отворената врата в предната му част. Оттук Даунър можеше да се прицели във всички посоки. Това, че се намираше толкова близо до корема на вертолета, го предпазваше и от мощната струя въздух, идваща откъм витлата. Наред с всичко останало, дори и някой да се опиташе да стреля по него от земята, щеше да го различи доста трудно в сянката на хеликоптера.
Докато чакаха да видят дали ще ги нападнат, Сазанка подкара на северозапад, като поддържаше височина триста метра точно над реката. На летище край Сен Жермен ги чакаше малък самолет. Мъжете щяха да се прехвърлят заедно с чувалчетата пари на него и да поемат на юг към Испания. Там в суматохата на надвисналата гражданска война щяха да платят на когото трябва и на бърза ръка да се измъкнат от страната.
— Ето го! — провикна се с цяло гърло Георгиев.
Едрият като канара мъж сочеше на югозапад. Но и без него Даунър беше забелязал полицейския хеликоптер. Летеше на височина около шестстотин метра и отстоеше от тях приблизително на осемстотин метра. Както и беше очаквал Вандал, синьо-белият вертолет беше от специалните части на френската жандармерия.
Той описа широка дъга надолу и се понесе право към тях. Отрядът за бързо реагиране на специалните части щеше да се придържа към обичайния за такива случаи ред. Щеше да опита да се свърже с тях по радиостанцията, а след като те не отговореха, щеше да поддържа постоянна връзка с полицаите долу на земята. Дори и да разполагаха с оръжие среден обсег, ченгетата надали щяха да свалят хеликоптера — все пак той летеше над града и пренасяше един милион долара в брой. А щом се приземеше, щяха да го наобиколят и долу на земята, и във въздуха.
Вандал знаеше, че в полицейското управление на Париж разчитат на радарите на двете столични летища — „Шарл де Гол“, което се падаше на североизток, в Роаси ан Франс, и „Орли“ на юг. Знаеше и че ако вертолетът им се сниши под триста метра, радарите вече не могат да го засекат заради смущенията от околните сгради. Затова и французинът каза на Сазанка да се спусне на триста метра височина.