Полицейският хеликоптер се приближи. Отдолу се стрелнаха сградите по северния бряг на Сена. Вдясно, от другата страна на реката Даунър съгледа Айфеловата кула, която се възправяше като призрачна паяжина в сутрешната омара. Летяха на едно равнище с върха на кулата.
Преследващият ги вертолет се приближи още повече и вече отстоеше само на четиристотин метра. Продължаваше да лети доста по-високо от другия хеликоптер. Гранатохвъргачката беше с обсег триста метра. Според дигиталния мерник Даунър още не можеше да го уцели. Той погледна нагоре към Георгиев. И Вандал, и българинът смятаха, че почнат ли да разговарят по радиостанциите или клетъчните телефони, веднага ще ги засекат. Затова трябваше да си общуват по старата изпитана десетопръстна система.
— Прекалено далеч съм! — изкрещя австралиецът от площадката.
Българинът сви на фуния месести длани и се провикна:
— Колко да се приближим?
— Изкачете се шейсет метра и се дръпнете деветдесет метра назад!
Георгиев кимна. Наведе се и отвори вратата между предното помещение на хеликоптера и пилотската кабина. Каза на Сазанка какво е поискал Даунър.
Японецът намали скоростта и се извиси. Даунър наблюдаваше през мерника полицейския вертолет. Вече се изравняваха на височина с него, разстоянието между двете машини се бе скъсило. От силата на витлото площадката се люшкаше нагоре-надолу и току отскачаше назад. На австралиеца не му беше никак лесно да се прицели.
Нагласи отново мерника така, че да вижда през него кабината на полицейския вертолет. Оптиката на гранатохвъргачката не увеличаваше целта. Въпреки това Даунър забеляза, че някой стои прав в пилотската кабина, между първия и втория летец, и наблюдава с бинокъл другата машина. Сега, след като двата хеликоптера се бяха изравнили, ченгетата сто на сто щяха да видят Даунър.
Той нямаше и миг за губене.
Приклекна на площадката и се сви възможно най-близо до задния напречник, за да не изгуби равновесие от отката. Отново взе на мушка кабината на преследвачите. Не беше задължително изстрелът да е красив, бе достатъчно да е точен и да уцели неприятелския хеликоптер. Австралиецът натисна с все сила неподатливия спусък на гранатохвъргачката.
Гранатата изхвърча със съсък от цевта. От изстрела площадката се разклати и Даунър се озова при мрежата. Изтърва гранатохвъргачката, която тупна с трясък върху площадката. Въпреки това успя да види как гранатата описва тъничка белезникава следа по небето.
Тя летя някакви си три секунди. Уцели кабината откъм лявата страна и се взриви сред ярко валмо червено-черен пушек, прорязан в средата от тънички огнени езици. Носещото витло разсея дима и парчетата стъкло, отхвръкнали нагоре. След миг вертолетът климна надясно и хлътна надолу. Последва втори взрив. Екипажът или бе загинал, или не бе в състояние да предприеме нещо, понеже машината се устреми шеметно към земята. Даунър си помисли, че прилича на разкъсано от едната страна перце за федербал.
Междувременно Георгиев натисна копчето, с което се вдигаше въжето на площадката. Даунър се озова при отворената врата на вертолета. Връчи на българина гранатохвъргачката, а Барон му подаде ръка, за да го изтегли. Вандал помогна на Георгиев да придърпа площадката и да я вкара вътре.
Барон продължаваше да държи ръката на Даунър. От лицето му личеше, че е бесен.
— Трябваше да те бутна в обратната посока — тросна се уругваецът.
Даунър го изгледа кръвнишки.
— Дрън-дрън. Трябваше не да ме буташ, а да ме похвалиш за точния мерник.
— Долу не млъкна. Само ме разсейваше — продължи да бълва змии и гущери Барон.
Пусна ядно ръката на австралиеца.
— Но пак не ти дойде умът в главата — заяде се и Даунър. — Познавам войници, които и насън ще свършат онова, което ти направи с триста мъки.
— Ами тогава следващия път се хвани с тях — изръмжа уругваецът.
— Я престанете! — подвикна през рамо Вандал.
Двамата с Георгиев видяха как полицейският хеликоптер се разбива в сграда край реката и се взривява. След миг чуха и приглушен тътен. Заеха се да затварят вратата.
— Нахалник — изруга Барон. — Ето с кого съм се хванал! С един надут австралийски пуяк.
Тъкмо Георгиев и Вандал да затворят входа, и Ренолд Даунър блъсна с все сила Барон. Беше го сграбчил така, че пръстите му бяха хлътнали в гръдните мускули на по-дребния мъж. Завъртя го и го затика към все още зеещия отвор, а уругваецът изкрещя от болка и ужас, забелязал, че главата и раменете му висят над Париж.