— Майко мила! — простена със сетни сили той.
— До гуша ми дойде от теб! — изкрещя австралиецът. — Вече седмици наред ми лазиш по нервите.
— Стига! — подвикна Вандал и изтича при мъжете.
— Какво толкова съм направил! Просто казах какво мисля — заоправдава се Даунър. — И не вдигай пара! Свърших си работата! Свалих вертолета! Какво повече искаш!
Вандал застана между двамата.
— Разкарай се оттук! — подвикна французинът и сграбчи с лява ръка Барон за китката, а с дясното рамо изтика австралиеца.
Даунър дръпна Барон вътре в хеликоптера и сам отстъпи назад. Обърна се към чувалчетата, струпани в другия край на кабината. Георгиев побърза да затвори вратата на отвора.
— Хайде, успокойте се — подкани тихо Вандал. Всички сме превъзбудени. Но се справихме успешно. Сега най-важното е да доведем нещата докрай.
— Ако може, без да се караме и заяждаме един с друг — подметна Барон.
Трепереше от гняв и страх.
— Разбира се — подкрепи го французинът.
— Кой се заяжда! Ти, а не аз! — процеди през зъби Даунър.
— Престанете де — скастри ги пак Вандал и както стоеше между австралиеца и уругваеца, стрелна с поглед Даунър. — Ще напомня и на двамата, че за да приключим с този етап от операцията и да започнем следващия, имаме нужда от уменията на всички членове на групата. Дотук се справихме добре. Ако и занапред внимаваме, всичко ще мине по ноти. — Той се извърна към Барон. — Дори и някой да е чул гласа му, съм сигурен, че вече ще сме напуснали страната, докато се досетят на кой точно австралиец е този акцент.
— Кой австралиец с опит на командос би се нагърбил с такава задача — изстреля Барон.
— Пак няма да ни намерят, ще им се измъкнем под носа — увери го французинът. — Дори и да са чули Даунър, полицията тепърва ще се свърже с Интерпол, който пък на свой ред ще търси съдействие от властите в Канбера. Още преди да са съставили списъка на заподозрените, ще се намираме много далеч оттук. — Той се дръпна предпазливо от двамата мъже. Погледна си часовника. — След десет минути кацаме. А до девет часа отново ще излетим. — Насили се да се усмихне. — Сега вече нищо не може да ни спре.
Барон погледна на кръв Даунър. Извърна очи и ядосан, приглади отпред униформата си.
Даунър въздъхна тежко и се взря във Вандал. Французинът беше прав. Наистина се бяха справили блестящо. Бяха задигнали парите, необходими им за подкупи, за самолет и документи, без които не можеха да осъществят следващия етап от операцията — после вече щяха да бъдат богати.
Вандал се поотпусна и отиде при пилотската кабина. Барон обърна гръб на Даунър, който, без да го забелязва, се разположи върху чувалчета с парите. Беше си кибритлия — бързо се палеше, но и бързо му минаваше. Вече се беше поуспокоил и не се ядосваше на Барон или на себе си, задето е избухнал.
Георгиев заключи вратата и също отиде в пилотската кабина. Докато минаваше покрай австралиеца, дори не го погледна. Но го направи не нарочно, а по навик, останал му от годините, когато бе работил за ЦРУ и когато беше много важно да си останеш анонимен.
Вандал седна отново до пилота, за да следи полицейските честоти. Георгиев застана зад него, на отворената врата на кабината. Барон гледаше през прозорчето.
Даунър затвори очи. Беше му приятно да усеща вибрациите на пода — успокояваха го. Още по-приятно му бе да си лежи върху леглото от банкноти. Не се дразнеше дори от тътена на витлото.
Позволи си удоволствието да забрави подробностите, които трябваше да помни за днес сутринта: маршрута на бронирания пощенски автомобил, точното време на всяко от действията, които бяха предприели, резервните варианти, в случай че полицията се намесеше, пътя за бягство през реката, ако хеликоптерът не се появеше в уречения час. Преизпълни се от задоволство, каквото не бе изпитвал никога през живота си.
4.
Чеви Чейс, щата Мериленд
Петък, 9:12 ч.
По небето нямаше и едничко облаче, когато Пол Худ, жена му Шарън, дъщеря им Харли, която току-що беше навършила четиринайсет години, и единайсетгодишният им син Александър се качиха на новата каравана и поеха към Ню Йорк. Децата веднага се заслушаха в дискмените. Харли си беше пуснала цигулков концерт, за да се настрои за изпълнението си в ООН, и току въздишаше или възкликваше, възхитена от музиката или обезсърчена от блестящото изпълнение. В това отношение беше същата като майка си. Все не беше доволна как свири на цигулка, точно както Шарън не бе доволна от онова, което е постигнала в здравословната кулинария. Вече от доста години Шарън използваше обаянието и искреността си, за да убеди хората да се откажат от бекона и поничките — водеше по една кабелна телевизия половинчасово предаване, озаглавено „Хранете се здравословно с Макдонъл“. Преди няколко месеца бе напуснала телевизията, за да посвети повече време на готварската книга за здравословно хранене, която вече бе почти готова. Шарън искаше да прекарва повече време и вкъщи. Децата растяха бързо и според нея щеше да им се отрази добре, ако живееха като сплотено семейство, например ако вечеряха всички заедно или караха заедно отпуските и ваканциите. Но Худ все пропускаше вечерите и отлагаше отпуските.