— Разбира се. Как сте, инспекторе?
— След като вече не съм само с Уайът, по-добре. Той става за компания около петнайсет минути, след това започва да дрънка глупости.
— Когато започна да използвам по-дълги думи, Девин се обърква — обясни Хънт.
— Той ги използва в неправилен контекст. Трябва да изкара курс или нещо такова. Разправям му, че не е хубаво да си служи със сложни думи, ако не знае какво означават.
— Телеологичен — рече Хънт.
— Чудесен пример. — Джул се обърна към Джина. — Както виждаш — каза той, — не прекъсваш нищо. — След това се обърна към Хънт: — Няма начин това да е истинска дума.
— Телеологичен — повтори Хънт и протегна ръка през масата. — На колко?
— На един обяд.
— Става.
— Кажи го буква по буква, за да няма недоразумения.
Хънт изреди буквите, след това попита:
— Джина? Дума ли е, или не?
Тя направи гримаса на неохота към Джул.
— Мисля, че е дума, инспекторе. Съжалявам.
— Наистина е дума — каза Хънт. — Означава свързан с реда в природата. Например телеологично доказателство. Човекът започнал да ходи изправен, защото слязъл от дърветата и започнал да живее сред високата трева, където трябвало да стои изправен, за да вижда над тревата. Което го заставило — искам да кажа, заставило човешкия род — да ходи.
— Я гледай ти — каза Джул. — Никога не бих се сетил. — През масата Джул промърмори полугласно на Джина: — Навлизаме във фазата на дърдорене, за която ти казах.
Петнайсет минути по-късно и на тримата беше сервиран специалитетът — пелмени, пълнени с тарамосалата1 — и по всеобщо мнение не можеше да се каже, че това е най-големият триумф на Чуй. И бездруго обаче вече не обръщаха никакво внимание на храната.
— … просто имам такова чувство — казваше Джул, — но всеки път, когато имаме убита съпруга и имот за няколко милиона долара, човек трябва да допусне, че може и да е съпругът. Нали така?
— Имате ли нещо срещу него? — попита Джина.
Джул поклати глава.
— Твърде рано е. Още не знаем дори времето на настъпване на смъртта. Ако обаче е имало престъпление, а съдейки по подутината на главата, е ужасно вероятно да е имало, направил го е или съпругът, или някой друг, когото е познавала адски добре.
— Защо смяташ така? — попита Хънт.
— Тя беше гола — каза Джул. — Не би пила вино и не би се съблякла в компанията на някой, който той може да е наел, за да се отърве от нея, все едно какъв сладур е.
— Той има ли си адвокат? — попита Джина.
Джул понечи да лапне една пелмена, след което размисли и я върна обратно в чинията. Поклати глава.
— И за това е твърде рано.
— Никога не е твърде рано.
— Още нямаме убийство, камо ли да го обвиним в това.
— Но сте разговаряли с него сутринта? И сте го оставили да ви каже всичките тези неща?
— Не съм опрял пистолет в главата му.
— И това за парите, и че бил засегнат от съпругата си, и че прекарал целия уикенд в мисли колко много я мрази? Струва ми се, че ако с него имаше адвокат, щеше да посмекчи нещата.
Джул смъкна ъгълчетата на устните си, заличавайки усмивката, която бе започнала да се оформя там.
— Можеше и да го направи. За щастие обаче, не че искам да те обидя, той не си и помисли да поиска адвокат.
— В дъното на душата си Девин вече смята, че е виновен — обади се Хънт.
— Оставам с такова впечатление — рече Джина.
— Не е вярно — възрази Девин. — В режим на изчакване съм, това е всичко.
— Ще говориш ли отново с него? — попита Джина.
— Вероятно по-късно днес, ако е там, където трябва да бъде.
— А не в…?
— Дома си. — Джул стана делови. — Ей, качих се горе с него, за да си вземе чисти дрехи. Но няма да позволя да стои в къщата, докато не приключим с мястото.
— Къде е отседнал?
— В „Травъл Лодж“ долу на Ломбард. Съвсем близо е.
— И ти ще се срещнеш с него там?
— Така възнамерявам.
— И той все още няма да има адвокат?
Този път усмивката на Джул се задържа.
— Ако все още имам късмет — каза той.
Джина мразеше, когато ченгетата си правят тези глупави териториални шегички. Заради Джул и по-скоро за забавление тя реши да го подразни малко. Обърна се към Хънт:
— Уайът, трябва да се свържем с този човек просто като добри граждани и да го подкрепим.
— Хайде стига, де! — Джул вложи малко хумор. — Оставете бедното ченге на мира. Освен това, ако си вземе адвокат, наистина ще започна да си мисля, че е виновен.