Обаче от страната на обвинението единствените двама отсъстващи бяха двамата свидетели от сутрешното заседание — Страут и Фаро. В този момент Ейбрамс отново разговаряше оживено с Джул, Кларънс Джакман и с още няколко униформени полицаи, които бяха тук през целия ден. Внезапно всички в групата избухнаха в смях, явно в отговор на нечия шега. Разбира се, мъжете винаги има на какво да се смеят, помисли си Джина. Пък и всъщност защо да не се смеят? Не им се налагаше да доказват много неща по време на изслушването, поне нищо особено сериозно. Живеем в мъжки свят.
Джина рязко обърна гръб на галерията и си каза — майната му на шума. Нямаше да допусне това негативно мислене да я засмуче. Може и да бе съвсем сама тук, но беше адски компетентна адвокатка, която досега много пъти бе побеждавала мъже. Освен това си напомни, че истината е на нейна страна. „Добре, момчета, готова съм — помисли си тя. — Да започваме“.
31
По своя характер предварителното изслушване не се отличава с много разкази. Няма действителна възможност за спорове и те не се толерират. На теория преобладава процедурата и биват представяни доказателства срещу обвиняемия по такъв начин, че да говорят сами по себе си. Тази структура в съчетание с изискването за вероятния мотив на престъплението позволява и на двете страни да действат донякъде бързо и свободно със свидетелите и понякога дори с веществените доказателства, защото невинаги се изисква предварително официално обяснение за връзката на отделните елементи със случая.
Вероятно това щеше да е добре за Джина, когато дойдеше време да представи своите алтернативни теории за случая — връзката между Карин Драйдън, Кели Ръснак и ПИ, неадекватните полицейски разпити на алтернативни заподозрени със силни мотиви за извършване на престъплението и незадълбоченото разследване на финансовия и личния живот на Карин, прибързаното осъждане на Стюарт само защото е съпругът. Обаче й бе трудно да си представи как да се държи със свидетел на обвинението като полицай Джордж Бериман от пътната полиция, един възпитан и дружелюбен на вид мъж на трийсет и няколко години.
Прекъсвани от непрестанните възражения на Джина за липса на връзка с делото, показанията на Бериман вписаха в протокола, че Стюарт е бил разстроен, когато е бил спрян в петък вечерта преди смъртта на Карин, и че е казал, че отива в планината за уикенда, защото иначе ще убие жена си, с която тъкмо се бил скарал ужасно. Джина не можеше да направи нищо. Нещата бяха такива, каквито бяха. Не бяха съкрушителни, но със сигурност и не помагаха. Все пак реши, че би могла да изтъкне една дреболия или поне да клъцне малко Ейбрамс и Тойнби.
— Полицай Бериман — отново застана тя в средата на съдебната зала, — по време на един обикновен работен ден много хора ли глобявате за повишена скорост?
— Разбира се. Това е част от работата ми.
— Свидетелствахте, че господин Горман е бил много разстроен, когато сте го спрели, нали?
— Да.
— Нека ви попитам, полицай — натъквате ли са на много хора в щастлив екстаз, задето ги спирате за превишена скорост?
Вълна от тих смях се разля в галерията зад нея, когато Бериман отговори отрицателно.
Тя обаче едва изчака отговора му, махна отсечено и каза:
— Нямам повече въпроси.
Без да помръдне, Джина вдигна поглед към мястото на съдията. Той схвана намека.
— Като че ли чувам от госпожа Роук възражение за липса на връзка с делото. Ще го допусна, каквото и да е значението му, макар според мен да не е голямо.
Въодушевена от упрека на Тойнби към Ейбрамс, Джина се върна на масата си, като се стараеше да не проявява признаци на самодоволство, но когато седна до Стюарт, се наведе към него и прошепна:
— Вече имаме трима от трима, което за тях означава нула на три.
— Добре, най-сетне успя да ме убедиш — отговори той. — Ще ти напиша чек. Наета си.
Преди да призове следващия си свидетел, Ейбрамс представи като доказателство записа от обаждането на Стюарт в полицията, след като бе открил Карин в горещата вана. Разбира се, Джина имаше писмен запис от обаждането и беше запозната с действително използваните думи, но прослушването на записа в съдебната зала подчерта още по-драматично отсъствието на всякакво усещане за скръб. Гласът на Стюарт — спокоен, рационален, подробен и смразяващо делови — изобщо не звучеше като глас на изпаднал в паника съпруг, който току-що се е прибрал и е намерил съпругата си мъртва.