Ейбрамс не отдели много време на записа, а извика следващия си свидетел, който на свой ред им навреди, като разказа как Стюарт е правил изкуствено дишане на Карин, чието тяло вече се е намирало в пълно трупно вкочаняване. Показанията му несъмнено имаха връзка и бяха зловещо въздействащи — как влязъл през отворената врата (с други думи, Стюарт бе започнал да прави изкуствено дишане на жена си едва след като е позвънил на 911 и след това е отворил вратата), колко лесно е убедил Стюарт да се откаже от изкуственото дишане, описанието на изкривеното положение, в което се било вкочанило тялото на Карин.
Особено въздействащ бе краят, който Джина знаеше, че цели да опровергае единствения й аргумент — че Стюарт е бил до такава степен в плен на емоциите, след като е открил тялото на съпругата си в горещата вана, че се е опитал да й вдъхне живот, въпреки че положението е било видимо безнадеждно.
— Капитан Марстън, какво направи обвиняемият, след като прекрати изкуственото дишане? — попита Ейбрамс.
— Когато се изправи, покри тялото с хавлиена кърпа и ме попита искам ли кафе.
— Кафе ли?
— Да. Каза, че тъкмо е сварил една кана, преди да открие жена си. Двамата със сержант Вилела му отказахме.
— Обвиняемият плачеше ли? Даваше ли други признаци, че е разстроен?
— Не, сър.
— Добре. Какво направи той след това?
— Каза, че самият той би изпил още една чаша, и отиде в кухнята.
— Погледна ли изобщо отново към тялото на съпругата си?
— Не, сър. Просто отиде в кухнята и си наля още кафе.
Джина погледна крадешком към Тойнби тъкмо когато той изгледа Стюарт с пронизващ поглед. Явно неукрасените показания на Марстън оказваха влияние върху съдията. Гледаше Стюарт, като че ли никога дотогава не го беше виждал.
След това странно въздействащо въведение Джина направо си умря от радост, когато обвинението призова Девин Джул на свидетелската скамейка. Показанията му, които се основаваха до голяма степен на собствения му разговор с клиента й през онази първа сутрин, бяха едновременно пряко свързани с делото и потенциално заклеймяващи.
За половин час всичко излезе наяве. Започна с преките показания на Стюарт, записани и после свалени на хартия — с ултиматума за развод, с различните признания на Стюарт за проблемите в брака им, за огромните и сложни финансови последици от смъртта на Карин и с историята на брака им, включително и разговора на полицая със съседите, разказали му за двете обаждания по повод битово насилие в къщата. Продължи с предположението на Стюарт, направено пред инспектора, за таблетките викодин на горния етаж и за връзката им с горещата вана. Бетани Робли и сигурното разпознаване от нейна страна на колата на Стюарт в нощта на убийството, плюс заплахите към нея, отправени от Стюарт посредством дъщеря му.
Джина възрази, че не могат да свързват уж отправената заплаха със Стюарт, но…
След това Ейбрамс се върна към заповедта за обиск на хижата, издействана от Джул, и към царящия там хаос, говори за несъответствията във времето на пътуването му от Екоу Лейк, предложи собствен сценарий за по-вероятно шофиране късно през нощта или по-скоро рано сутринта от Сан Франциско до Ранчо Кордова и обратно. След това Ейбрамс бързо преведе Джул през някои подробности около ареста, явното въоръжено бягство на Стюарт до мотел в Сан Матео, заредения пистолет, намерен у Стюарт, когато Джул бе нахълтал в стаята, за да извърши ареста.
Като цяло това бе разказ на много опитен и умел свидетел, който самият Ейбрамс нямаше право да направи. На прокурора не се налагаше да казва „съзнание за виновност“, официален правен термин, който понякога имаше силата да обвинява. Показанията на свидетеля му красноречиво внушиха това послание.
Така трябваше да бъде.
Джина си припомни призива на Дейвид, че работата на защитата не е да се вайка, когато Ейбрамс приключи разпита и се обърна към нея с думите: „Свидетелят е ваш“, потупа няколко пъти ръката на Стюарт, за да му вдъхне увереност, след това едва не скокна от мястото си и застана на мястото си в средата на залата.
— Благодаря, Ваша чест — кимна уважително Джина, след това насочи вниманието си към Джул, който седеше спокойно на свидетелското място. — Инспектор Джул — поде тя, — вашите показания за графика на времето на Стюарт на сутринта след убийството се основават на разговора ви с него, който сте записали същата сутрин, така ли е?