За да представи по-човешкия облик на Стюарт пред съда, Джина винаги го наричаше по име, а прокурорът винаги го наричаше, единствено „обвиняемия“, или просто неопределено „обвиняем“. Тези малки унизителни номера може и да бяха глуповати и не бе сигурно дали оказват въздействие върху присъдата, но адвокатите и от двете страни смятаха, че може да ги пренебрегват само на свой риск.
— Да.
— Той ви е казал, че е тръгнал от хижата си на Екоу Лейк към два през нощта, така ли е?
— Всъщност каза, че е било малко преди два.
— А, малко преди два. Благодаря ви. Бихте ли казали на съда как се сдобихте с разписката от бензиностанцията в Ранчо Кордова, която показва, че Стюарт е заредил гориво там в четири и петнайсет през нощта?
— Вие ми я дадохте.
— Така е — потвърди Джина. Реши, че смисълът на действието е достатъчно ясен за съдията. Като адвокат на Стюарт тя не беше длъжна да предава на полицията улики, които можеха потенциално да уличат Стюарт. — А имахме ли възможност да обсъдите със Стюарт несъответствието във времето, за което споменахте в отговора си на господин Ейбрамс?
— Да, имах. Попитах го дали нещо го е забавило по време на пътуването от хижата му, което може да обясни излишното време. Той каза, че не е.
— Каза ли нещо повече?
— Да. При по-късен разпит, когато вече беше в ареста, заяви, че сигурно е сбъркал времето, по което е тръгнал.
— С други думи, първото му твърдение за времето на тръгване е било приблизително. А не, както свидетелствахте преди малко, категорично.
— Възражение, Ваша чест. Иска изводи.
Така беше и Джина го знаеше, но не даваше и пет пари. Тойнби прие възражението, но Джина продължи. Знаеше, че може да направи безценно малко по отношение на признанията на Стюарт, че двамата с Карин не са се разбирали или във връзка с парите, които щеше да наследи след смъртта й. А с показанията на съседите и на Бетани Робли щеше да се оправя, когато те застанеха на свидетелското място. Но Джина знаеше, че цялото построение с цел внушаване на виновност, издигнато толкова старателно от Джул и от Ейбрамс, до голяма степен е пясъчен замък. И възнамеряваше да ритне опората под краката им.
— Инспектор Джул, сутринта преди ареста на Стюарт имахте ли възможност да се видите с него?
— Да. В дома му.
— За да връчите заповедта за арест ли отидохте?
— Не. Тогава още нямах заповед за арест.
— Тогава още сте нямали заповед за арест. Същия ден ли беше издадена заповедта?
— Да.
— Но още не е била у вас. Тогава защо отидохте там?
Джул се размърда на стола си — първите признаци на нервност.
— Вие ми се обадихте от името на клиента си и ме помолихте да дойда, за да погледна някакви имейли, които е получил.
— Имейли ли? От какъв характер?
— Бяха заплахи към клиента ви.
— Какви заплахи?
— Смъртоносни.
— От кого?
— Не знам. Някой, който се бе подписал „Няма да убиваш“.
— Колко такива имейли имаше?
— Три.
— И кога клиентът ми бе получил последния от тях?
— В петъка преди… Предишния петък.
— Имате предвид преди събитието, така ли?
Джул явно мразеше да казват „събитието“.
— Да, преди убийството.
— Значи два дни преди въпросното събитие Стюарт е получил имейл със заплаха за живота си? Така ли е?
— Така казва той. И така изглеждаше.
— А вие какво направихте с тази информация, инспекторе?
— Нищо не направих. Реших, че клиентът ви най-вероятно сам е изпратил имейла до себе си.
— Останалите също ли?
— Да.
— Включително и през седмицата, когато е бил на туристически поход в планината Битъррут заедно с член на калифорнийското законодателно събрание?
— Може да е накарал някой друг да ги изпрати — сви рамене Джул.
— Така е — призна Джина. — Но, инспекторе, това вероятно е оправдателна улика по този случай точно като касовата бележка от Ранчо Кордова, която Стюарт доброволно ви предаде, нали?
— Доколкото има някаква стойност, а тя не е голяма — отговори Джул.
— Моля да предупредите свидетеля, Ваша чест. Не отговори на въпроса.
— Приема се.
— Отговорете с „да“ или с „не“, инспекторе — добави Джина. — Спестете ни редакциите си.
— Ваша чест… — скочи на крака Ейбрамс.
— Чакайте малко и двамата! — намеси се Тойнби. — Така няма да стане. И двамата знаете как се задават въпроси и се правят възражения, така че от сега нататък правете точно това. Ясно ли е?