Джина преглътна отговора си. Оставаше фактът, че никакви оправдателни доказателства, дадени на Джул, нямаха стойност за него, защото инспекторът вече си бе съставил мнение преди доказателствата. Само че Джина не искаше да влиза в безполезни спорове, не и когато разполагаше с по-добър начин да го пребори.
— Инспекторе, докато бяхте със Стюарт същата тази сутрин в деня на ареста му, осведомихте ли го, че е заподозрян?
— Той вече го знаеше — усмихна се толерантно Джул.
— Така ли? Откъде? Казахте ли му?
— Предполагам, че е чел вестниците. Беше си наел адвокат.
— Добре. — Джина и сега не възнамеряваше да спори, макар че шансовете и този път бяха на нейна страна. И без това щеше да приклещи Джул. — И така, понеже Стюарт беше заподозрян, вие му наредихте да не напуска града и да остане в границите на вашите правомощия, така ли?
Първите признаци на гняв се разлетяха от него като малки искрици, когато Джул стрелна с поглед Ейбрамс, преди да отговори на Джина.
— Не, не е така. Все още не бяхме решили да го арестуваме.
— Значи Стюарт е бил свободен гражданин, който може да ходи където си поиска?
— Формално погледнато.
— Не просто формално, инспекторе. Абсолютно. Можел е да се качи на самолет за друга държава, без да наруши вашите разпореждания, нали?
Джул имаше нужда от малко време, преди да отговори. Най-сетне каза:
— Допускам, че е така.
— Допускате. А допускате ли, инспекторе, че Стюарт е бягал, когато в крайна сметка е чул за заповедта за задържането си?
— Това не знам.
— Не знаете ли?
— Но предположих, че е така. Отидох в къщата му, за да го задържа съгласно заповедта, заварих чекмеджетата на дрешника му отворени и наполовина празни, а освен това открих кутия с патрони върху бюрото му. Допуснах, че се е въоръжил, и се оказа точно така. Освен това се е измъкнал от дома си тайно и не откликна на призивите да се предаде след издаването на заповедта за задържането му.
— А, да, известната фраза „въоръжен и опасен“, за която толкова много сме слушали. Вярно ли е, инспекторе, че Стюарт законно е притежавал оръжието, което сте иззели от него?
— Да. Пистолетът беше негов.
— А когато нахълтахте в стаята му в мотела в Сан Матео, видяхте ли оръжието?
— Беше на нощното шкафче до леглото му.
— С други думи, стоял е съвсем на открито. Тоест не става дума за скрито оръжие, така ли?
— В онзи момент не.
— Знаете ли дали изобщо някога е носил пистолета скрит под дрехите си?
— Не.
— И току-що казахте, че е получил нееднократни заплахи за живота си, нали?
— Да.
— Добре. Когато нахълтахте в стаята, той пресегна ли се към пистолета, хвърли ли се към него?
— В стаята имаше петима души с насочени към него оръжия, които крещяха: „Не мърдай!“. Не помръдна.
— Така е, не е помръднал. — Джина се обърна и бързо се върна на масата си, привидно за глътка вода. Всъщност не искаше да позволи на нападателността да я завладее и имаше нужда от малко време да формулира последните си въпроси към този основен свидетел. Когато се върна на мястото си, спокойният й глас учуди дори самата нея.
— Нека обобщим, инспектор Джул. Стюарт не е знаел, че е заподозрян във връзка с това събитие. Не е имало издадена заповед за арестуването му, когато е напуснал града, за да разговаря с някои хора по собствена инициатива във връзка със случилото се…
Зад себе си чу как столът на Ейбрамс изскърца и възражението му:
— Разказ, Ваша чест, и допуска факти, а не доказателства.
Тойнби прие възражението, както предполагаше Джина, но поне бе внушила на съдията причината за пътуването на Стюарт до полуострова, както възнамеряваше.
Джул съзря единствения си шанс и се възползва от него.
— Освен това бе откраднал регистрационните номера от друг автомобил и ги бе поставил на своя пикап.
Джина знаеше, че това е поредната явна грешка на Стюарт. Разбира се, той правилно бе заподозрял, че не след дълго ще има заповед за арестуването му, и бе разработил стратегия, за да избегне разпознаването и залавянето си. Само че Джина не беше тук, за да обсъжда този момент — Тойнби трябваше сам да го регистрира и да си направи извода.
— Добре. — Джина си лепна толерантна усмивка и овладя всяко повишаване на тона на гласа си. — Да, инспекторе, направил го е. Основателно ли ще бъде да се твърди, че този случай напоследък привлече твърде голямо внимание от страна на медиите?