— Да, ползва се с известно внимание.
— Е, вие несъмнено знаете, инспекторе, че пресата обсажда Стюарт още от деня на смъртта на съпругата му.
— Не знам дали го „обсажда“.
— А как ще определите факта, че групи от петима-шестима души го следват с камери и с микрофони всеки път, когато излезе от вратата на дома си? Вие добре знаете, че го правят, инспекторе, защото го видяхте с очите си и защото се оплакахме от това в полицейското управление.
— Тези ваши твърдения са ми известни.
— Инспекторе, възможно ли е Стюарт просто да не е искал глутница агресивни репортери, които не го оставят на мира, да преследват пикапа му?
— Възразявам. Предположения.
— Ваша чест — каза Джина, — господин Ейбрамс настоява да приема един извод относно регистрационните номера, но аз искам да предложа друг, който е много по-смислен за запознатите с фактите.
— Маслото няма да развали кашата, господин Ейбрамс — заяви съдия Тойнби. — Ще го допусна. Но няма голяма тежест, госпожо Роук. Да продължаваме.
— Сега, инспекторе, все още по темата с така нареченото бягство на Стюарт, за да избегне задържането. Бихте ли казали на съда как научихте, че Стюарт се намира в мотел „Холивуд“ в Сан Матео.
Това не беше добре и Джул го съзнаваше.
— Проследих обаждане до мобилния си телефон и открих мястото.
— И какво беше това обаждане, инспекторе?
Улучен в слабото място, Джул не можеше да се накара да опише случилото се. Джина усещаше как цялата зала зад гърба й е неподвижна и притихнала в очакване на отговора на Джул. Само че той не идваше. След доста дълго мълчание Джина се обади:
— Вярно ли е, инспекторе — попита тя с най-благия си гласец, — че това обаждане до вас беше от адвокатката на Стюарт Горман, която беше научила за заповедта и искаше да уговори предаването на клиента си за следващата сутрин в десет часа? И че вие се съгласихте да приемете такова предаване?
Очите на Джул се стрелкаха между Ейбрамс и Джина. Най-накрая съдия Тойнби се наведе от мястото си и го попита директно:
— Искаме да чуем едно ясно „да“ или „не“, инспекторе.
— Да, извинете, Ваша чест. — Той се обърна към Джина. Нужни му бяха още няколко секунди, докато най-накрая изломоти едва чуто: — Да. Но и двамата с вас знаем, госпожо адвокат, че адвокатът трябва да предаде издирвания си клиент незабавно. А и само защото съм ви казал, че бих могъл да се съглася клиентът ви да дойде по-късно, не означава, че ще спра да го търся дори и за секунда. Това беше заповед за арест по обвинение в убийство, не беше просто покана да се отбие в Съдебната палата.
Джина прецени, че може да му позволи да подърдори малко. Мислено прегледа бележките, които претегляше в съзнанието си. Натрапваното мнение за вината на Стюарт се основаваше на факта, че той знаеше, че го издирват и въз основа на това допускане се бе въоръжил, носеше скрито оръжие и бягаше от правосъдието. Доволна, че бе засегнала всички тези моменти, Джина леко кимна на свидетеля си.
— Благодаря ви, инспекторе, нямам повече въпроси.
Кратката почивка приключи неусетно. Стюарт не напусна масата на защитата, но попита Джина дали може да вземе писалка и един от жълтите й снопове с листове. Когато тя се върна от тоалетната, той не вдигна поглед веднага, а продължи да пише, докато не стигна до подходящо място, където да прекъсне.
— Какво правиш? — попита го тя.
— Нахвърлям си някои бележки. Хрумна ми нещо.
— Ще го приема каквото и да е.
— Според мен не се нуждаеш от помощ. Започвам едва ли не да усещам, че ще надвием това чудо. — Видя как Джина се опита да скрие гримасата си. — Ти не мислиш ли така?
— Надявам се — отвърна Джина. Извърна се леко, за да се увери, че никой не се навърта край тях зад преградата, достатъчно близо, за да ги чуе. Чувала бе за такива случаи и в този момент не искаше подобно усложнение. Обърна се към него и меко му отговори: — Мисля, че за момента се справяме прекрасно, но почти всичко, за което говориха досега, дори показанията на Джул, е просто тълкуване на фактите, а не са самите факти.
— Така е. Победи го точно по този пункт.
— Не е точно така, Стюарт. Може би съм накарала Тойнби да погледне и към друга алтернатива и достоверно обяснение на хронологията. А и съзнанието за вина също не е особено силно. За жалост обаче остава въпросът със самата вина. И точно тук се намесва Бетани Робли. — Джина обаче не искаше изцяло да премазва зародилите се надежди на Стюарт. Несъмнено бе вярно, че до този момент тя бе затруднила усилията на обвинението, и ако с Бетани Робли станеше като с останалите свидетели до момента, Джина може би щеше да си позволи известна надежда за резултатите от изслушването. Но не и преди това. Лепна си фалшиво изражение. — Аз обаче имам план, от който може и да имаме полза. Ще видим. А каква е твоята идея? — кимна тя към листовете.