Макар че секретарката беше жена, тя напомни на Джина на героя на Уилям Мейси във „Фарго“. Жената се усмихна нещастно и на двамата, преглътна няколко пъти и каза:
— Нека да проверя дали случайно не се е върнал, докато ме е нямало на бюрото ми.
Джина за малко да каже "Да, разбира се“ с норвежкия акцент на Франсис Макдормънт, но успя да се спре навреме.
— Би било много мило. Благодаря.
След по-малко от две минути се представяха на господин Блеър, нисък и набит мъж на около четирийсет и пет години, с малки очички и с безцветна къса коса, сресана почти комично като на паж.
Ъгловият му кабинет изглеждаше мрачен зад матовите прозорци на сивия следобед. Флуоресцентното осветление придаваше на стаята безлична атмосфера. Едно масивно бюро от светъл дъб бе отрупано с купчини харти и документи — може би малък белег за порядък насред по-големия хаос? Два модерни стола от метал и хром бяха поставени върху невзрачния килим, обърнати към работното му място, и Блеър даде на гостите си знак да седнат там, преди той да се запъти към своя стол зад бюрото и да се настани в него.
Без да губи повече време, Джина започна:
— Господин Блеър, благодаря ви, че ни приехте без предварителна уговорка, но времето ни е малко. Кели Ръснак щеше да ми бъде свидетелка по време на изслушването на Стюарт Горман за убийството на съпругата му, което се провежда в Сан Франциско тази седмица. Кели се е срещнала със Стюарт тук преди около две седмици. Споделила, че е възможно да е в опасност, поради работата си по ставата на Драйдън.
— Никой не е убил Кели. Изглежда се е самоубила.
— Така изглежда. Познавахте ли Кели добре?
Нейният отговор и следващият въпрос явно го изненадаха.
— Компанията ни не е голяма, но не я познавах повече, отколкото другите служители. По-малко от някои. В крайна сметка тя не работеше в мениджмънта.
— Забелязах обаче, че сте направили изявление за смъртта й. Такава ли е политиката на компанията?
— За щастие до съвсем скоро нямахме определена политика в това отношение. В този случай трябваше да направим изявление за пресата и аз го сторих. Боя се, че не виждам нищо зловещо в този случай. — С едната си ръка той премести купчина хартия на около сантиметър от предишното й място. — Казах всичко това на господин Елиът сутринта. Опитвате се да замътите водите около клиента си. Предполагам, че това е похвално за един адвокат, но е доста досадно за всички нас, останалите.
Е, значи рано ще свалим ръкавиците, помисли си Джина. Удостои го с подсладена усмивка.
— Дори да е така, причината господин Елиът да проявява интерес към историята няма почти нищо общо с клиента ми, а с укриването на информация около ставата на Драйдън, което и Карин, и Кели са се опитвали да разобличат.
Той поклати глава, здраво стиснал устни.
— Нищо не прикриваме, госпожо Роук. Не знам откъде са тръгнали слуховете, но няма никакъв проблем със ставата на Драйдън. Тя е забележително изобретение, което бележи огромен напредък в технологията за подмяна на ставите. Всеки момент се очаква официалното одобрение на АХЛ и ние се подготвяме за огромно търсене в световен мащаб. Ако подозирахме, че продуктът е вреден, смятате ли, първо, че АХЛ щеше да даде одобрението си, и второ, че ще бъдем толкова глупави, че да започнем масово производство при съдебните дела, които един дефектен продукт би предизвикал?
— Първо — каза Джина без никакво губене на време, — АХЛ ще даде одобрението си, ако изобщо не подозира за проблемите, защото те са се появили след формалното приключване на клиничните изследвания. И второ, бихте започнали производство, ако се нуждаете от незабавен прилив на средства, ако имате поръчки от чужбина, които можете да изпълните най-напред, и ако вече работите върху подобряването на продукта, което ще можете да използвате, преди нанесената вреда да е станала твърде голяма. — Тя се облегна на стола си и погледна към Уайът и после отново към Блеър. — Този въпрос няма просто да отзвучи. Някои хора изтъкват вероятността Карин Драйдън да е била убита, за да затворят устата й.
— Не ставайте смешна.
— Спомняте ли си какво правихте през нощта на убийството на Карин?