В крайна сметка пътуването не беше толкова дълго или трудно. Десет крачки, за да прекоси фоайето, четиринайсет стъпала, още няколко крачки до добре украсената врата на Фаръл. В тон с мотива от фланелките си Фаръл бе облепил почти цялата си врата с различни смешни или безвкусни стикери — „Някой да направи на Буш свирка, за да го спаси от импийчмънт“ или пък „Адвокати, оръжия и пари, петролът попадна във вентилатора“. Джина обаче ги беше чела и днес дори не им обърна внимание. Почука веднъж и отвори вратата.
— Прилично ли си облечен?
— Вероятно не. Влизай. Внимавай Гърт да не избяга. — Уес беше до плота си с освежаващи напитки, наблюдаваше как еспресото се стича в една мъничка чашка и се обърна, когато тя влезе. Днес надписът на фланелката му гласеше: „Приятел ще ви помогне да се преместите. Истински добрият приятел ще ви помогне да преместите труп“.
— Филис каза, че съдейки по вида ти, няма да откажеш едно кафе.
— Тази жена е истинско съкровище.
— Всъщност това е тайна на компанията, обаче на теб ще кажа, че тя е робот — отговори Уес. — Сигурно следващото поколение ще имат и самоличност. Направо нямам търпение. — Подаде й чашката. — Познай какво? Кели Ръснак най-вероятно е била убита.
Чашата застина по средата на пътя си към устата на Джина. През цялото време бе предполагала, че е така, но се зарадва да получи официално потвърждение.
Фаръл се облегна на плота.
— Моят човек в Редуд Сити ми се обади преди около час. Всъщност поредицата от събития е много интересна. Поне според неговата теория. Искаш ли да я чуеш цялата?
— Или какво? Само половината?
— Не се заяждай.
— Не ми задавай глупави въпроси и ще престана. Цялата история, моля.
— Добре. Първото малко странно нещо е, че в устата й е имало три почти неразтворени хапчета — тиленол с кодеин.
— Неразтворени ли? Как може?
— Ами или някой ги е пъхнал в устата й, след като е умряла, или нещо подобно.
— Обаче пак ще попитам защо.
— Може би защото само тези хапчета е имала, изписани с рецепта. Празното шишенце е било до леглото, където са я намерили, и точно затова отначало са помислили, че е свръхдоза. Обаче не е. Защо? Защото в кръвта й няма кодеин.
— Изобщо?
— Нула. Починала е от свръхдоза елавил, който освен това се нарича амитриптилен. Антидепресант, който се изписва с рецепта.
Джина остави недокоснатото си кафе на масата, отпусна се на канапето и разсеяно погали кучето, което бе дошло при нея.
— Нека позная. В жилището й обаче не е имало шишенце с такъв етикет?
— Точно така. Но слушай, става още по-хубаво. Другото нещо, което е имала на шкафчето си, е било рохипнол.
Джина знаеше какво е това.
— Хапчетата за изнасилване2.
— Точно така. Разбира се, възможно е сама да ги е изпила, но по-вероятно е да не е така. Според моя човек с нея е имало някой и той ги е сипал в питието й. А когато се е замаяла, я е натъпкал с амитриптилен. Сигурно се е чувствала странно — замаяна и й се е повръщало. Може би й е казал, че й дава аспирин. Хапчетата са малки и той явно й е дал доста от тях. Така че руфи, както наричат рохипнола на улицата, не й е позволил да се събуди, когато е получила тахикардия заради амитриптилена. А след като е починала, някой се е опитал да отклони разследването, поне за известно време, като се опита да напъха в гърлото й и малко кодеин.
— Странен начин да убиеш някого — отбеляза Джина.
Уес сви рамене.
— Може би понякога просто се възползваш от онова, с което разполагаш.
— Да — каза Стюарт, — Ким взимаше амитриптилен. Беше едно от първите неща, които опитахме, обаче сегашният й лекар й предписа литий и той като че ли й се отразява по-добре. Поне когато го взема.
Джина беше забравила за умората. Все още се носеше върху вълната от адреналин, която я бе връхлетяла в кабинета на Фаръл. Вероятното убийство на Кели Ръснак елиминираше и последното останало съмнение. Стюарт не беше убил Карин. Две жени, които работеха в една и съща компания по един и същи проект, бяха убити с разлика от две седмици една след друга и Джина просто не можеше да преглътне мисълта, че тези убийства не са свързани.
Те не просто бяха свързани, а най-вероятно бяха извършени от един и същи човек. Ставата на Драйдън вече се превърна в център на случая на Джина, а по ирония на съдбата все още официално не бе станала част от него — нямаше никакви доказателства, никакви свързани с нея свидетелски показания. Джина се съмняваше, че Джери Ейбрамс изобщо е чувал за нея.
За Стюарт това, разбира се, означаваше, че е невинен. Джина дори си помисли, че Уайът Хънт би могъл да убеди Джул да отдели малко внимание на проблема. Но щеше да го направи по-късно, ако изобщо го направеше.