— Трябва. Кели със сигурност е свързана с Карин. Трябва да го провери. Случаят все още е негов. Това е шансът му — ако разреши загадката, пак ще бъде герой.
Съдейки по изражението на Хънт, той явно смяташе, че вероятността е съвсем нищожна, но въпреки това най-накрая вдигна рамене.
— Какво пък толкова. Няма да навреди да го помоля. Нещо против да седнем?
Джина, която бе под напрежение по-дълго, отколкото си спомняше някога да е била, усети как нещо вътре в нея най-сетне се пропуква.
— Разбира се, извинявай. Малко съм напрегната. Искаш ли нещо за пиене — бира или нещо друго?
— Защо? Така ли изглеждам? — Той махна с ръка. — Не, добре съм. Но въпреки всички приказки за Кели и за Кимбърли и за възможната връзка между нещата, аз все пак не съм се отказал от добрия доктор Макафий.
Джина завъртя очи нагоре.
— Дори не ми казвай. Защо?
— Защото е забравил да спомене, че някъде към десет часа в нощта на убийството на Карин е извадил колата си от гаража.
— Майтапиш се.
— Честна скаутска — вдигна три пръста Хънт.
— И някой си спомня това? Отпреди три седмици? Как е възможно?
— Любовта на младите отново ни се притича на помощ. — Той извади бележника от джоба си и започна да разлиства страниците. — Ето, Лойд Филипс и Аби Лоран от апартамент номер 17-В в сградата на Макафий. Всъщност Лойд го познава достатъчно добре, за да му иска разни неща назаем. Самоличността на доктора е определена безпогрешно.
— Добре. Какво за тях?
— Същата вечер Аби се е пренесла при Лойд, така че си спомнят датата. Все още отбелязват седмиците оттогава като празник. Сладко е. Както и да е, двамата били долу в гаража и пренасяли последните кашони с багажа й, когато се появил Макафий, казал, че не може да заспи и че ще отиде да си купи овалин…
— Измисляш си.
— Не. Това се е случило.
— Видели ли са го да се връща?
— Не.
— Не, разбира се. — Джина затвори очи и въздъхна. — В такъв случай ще трябва да им изпратя призовка. На Макафий също.
— Няма да е голям проблем — каза Хънт. — Имам адресите им в офиса си. Предупредих ги, че е възможно да се случи. И двамата нямат нищо против. Разбира се, можех да им кажа, че съм онази с косата, и те пак нямаше да се притеснят. Стига да са заедно.
— Млади влюбени — мечтателно каза Джина.
— Неуязвими са — съгласи се Хънт. — Много е красиво.
34
Джина отиде в кабинета си в шест и половина на следващата сутрин и работи без прекъсване до осем и половина, когато взе такси до Съдебната палата. Посвети времето си на съставянето на призовки за новите си потенциални свидетели. Независимо дали той щеше да успее да открие Кимбърли днес, Джина искаше да приготви призовка и за нея, не само за да провери дали ще успее да се добере до изключително важните въпроси относно амитриптилена и проблемите около ПИ, но и по по-прозаичната причина, че може да се наложи да използва Кимбърли, за да опровергае версията на Бетани Робли за заплашителния разговор. Докато все още се занимаваше с това, макар и по различни причини, Джина искаше да може да призове и Дон Форестър, и Боб Макафий, ако се наложи.
Макар да възнамеряваше да посвети малко време на Стюарт и да му вдъхне увереност в клетката зад съдебната зала преди началото на един най-вероятно съсипващ и със сигурност тревожен ден на свидетелски показания, така и не успя да го направи заради всички необходими приготовления в последната минута.
Напрежението в съдебната зала може и да не бе чак толкова плътно, че да го разрежеш, но със сигурност бе доста сгъстено. Както можеше да се очаква, за новините — и във вестниците, и по телевизиите — нападението в съдебната зала от страна на Клеър Робли над обвиняемия, заплашил дъщеря й, бе страхотна възможност и те не я бяха пропуснали. Заглавието на първа страница на „Кроникъл“ крещеше: „Безредица в съдебната зала“, а някакъв лукав репортер явно бе успял да се промуши покрай охраната с мобилен телефон с камера и бе заснел драматичната, макар и неправомерно направена снимка, на бастуна, който се стоварва върху свилия се Стюарт Горман.
Вероятно заради това съдия Тойнби, който вече се бе калил в битката, бе разпоредил втора проверка на всеки човек, който щеше да бъде допуснат на заседанието тази сутрин, и редицата от репортери и зрители се точеше в коридора на втория етаж и надолу по стълбите до фоайето на Съдебната палата. Никой от хората на опашката не изглеждаше спокоен или търпелив. Всъщност дори се наложи да викат охраната, за да разтърве трима противници, които се блъскаха, за да запазят мястото си, а един комик от някаква кабелна телевизия беше арестуван на вратата на залата, когато от устата му непредпазливо излетя ругатня, насочена към пазача на входа, в резултат на което му беше отказан достъп и той изстреля едно дясно кроше в лицето на полицая.