Ейбрамс се върна в час и попита:
— А виждаш ли тук днес този съсед? Съседът, който притежава колата?
Тя показа към Стюарт, без да го поглежда.
Ейбрамс отново настоя на своето:
— Значи ти разпозна колата, така ли, Бетани?
— Да, така е.
— Би ли я описала, моля те?
— Да, черен джип лексус.
— Има ли нещо друго характерно в колата?
— Да, има.
— Какво е то?
— Номерата.
Стюарт се размърда до нея и понечи да каже нещо. Джина бързо постави ръка върху неговата и се приведе.
— Не сега — остро прошепна тя. Само че всъщност и Джина имаше лошо предчувствие. Във всички записи от показанията на Бетани, които беше чела, момичето нито веднъж не споменаваше номерата на колата, нито пък факта, че ги е видяла.
— Какви са номерата, Бетани? — продължи Ейбрамс.
— Има лични номера. Пише БАРИ.
— Глупости! Това са пълни глупости! Не може да е видяла това — каза Стюарт до нея.
Джина заби нокти в ръката му.
— Мълчи. Преглътни го.
Тойнби гневно погледна към вълнението на тяхната маса и вдигна чукчето. Само че Стюарт успя да се овладее. Джина отпусна ръката му. Тойнби остави чукчето и отново насочи вниманието си към Ейбрамс, който се усмихна на Бетани и каза:
— Напълно сигурна ли си, Бетани, че точно тези букви си видяла на регистрационните номера, когато колата е завила по алеята отсрещна на улицата и е влязла в гаража?
С последен предизвикателен поглед към Стюарт, Бетани кимна на Ейбрамс и каза:
— Да, сър, сигурна съм.
Въпреки множеството възражения на Джина, някои от които целяха само да създадат бъркотия, Ейбрамс и Бетани продължиха нататък, за да установят, че същата кола е излязла от гаража на Стюарт в един без петнайсет, но вредата вече беше нанесена. Обвинението бе представило показанията на благонадежден очевидец, който даваше неверни показания, макар че, както смяташе Джина, може би наистина вярваше, че казва цялата истина и нищо друго освен истината.
Преди да напусне свидетелското място, Бетани емоционално разказа и за така наречената заплаха от Стюарт, която уж Кимбърли й бе предала. Настойчивото възражение от страна на Джина, че няма никакви улики, които да обвързват това, което Кимбърли е направила или не е направила, със Стюарт, също не беше уважено. Знаеше, че на процеса обвинението ще домъкне Ким и ще дискредитира показанията й, ако тя твърди, че идеята е била нейна. Но засега свидетелствата влизаха дори и без необходимата обосновка и Джина като че ли не можеше да направи абсолютно нищичко. Докато разказваше, Бетани едва не се разплака и се наложи Тойнби да даде кратка почивка, за да може тя да се съвземе. След това тя заяви, че в съобщението, предадено й от Ким, е имало категорично предупреждение от страна на Стюарт, че ако Бетани отиде да свидетелства против него, той ще я убие. Два дни не беше ходила на училище, преструвайки се на болна, защото се страхувала да излиза от къщи.
Но после, за щастие, полицията арестувала Стюарт.
Събитията предопределиха позицията на Джина. Тя застана пред Бетани в средата на съдебната зала и й се усмихна топло, но свидетелката не отвърна на усмивката й.
— Бетани — поде тя, — кога за пръв път разказа на инспектор Джул какво си видяла през нощта на дванайсети септември?
Сега мисията на Джина бе точно обратната на стратегията й по време на разпита от страна на Ейбрамс. Този път тя искаше да накара Бетани да говори свободно, за да може да изпусне нещо непредпазливо или неотрепетирано.
— Не знам точно. На следващия ден, струва ми се. В деня след смъртта на Карин.
— И каза на инспектора цялата истина, нали? Нищо не премълча.
— Да, казах му цялата истина.
— И знаеше, че Карин Драйдън е мъртва и колко е важно да му помогнеш, да му разкажеш нещата възможно най-пълно, нали?
— Да.
— По време на този разговор знаеше ли, че инспектор Джул записва показанията ти?
— Да. Поиска позволението ми, преди да започне.
— Значи, доколкото ти е известно, целият разговор е записан, така ли?
— Така.
— Той зададе ли ти някакви въпроси, преди да включи касетофона или след като го изключи?
— Само дали съм съгласна да записва, нищо друго.