— Боя се, че името не ми е познато. Какво пише?
— Книги, свързани със занимания на открито. Предимно за риболов. Чел съм няколко от тях. Доста е добър.
— Няколко от тях?
— Досега може би три.
— Вече го мразя — рече Джина. — Аз се опитвам да завърша собствената си проклета книга почти четири години, а той вече е написал три?
— Може би е започнал преди теб.
— Може би просто го бива повече.
— Възможно е, предполагам. Обаче ти вероятно си по-добър адвокат, отколкото би бил той.
— Ако беше адвокат.
— Какъвто, съдейки по разговора му с Девин, не е — отбеляза Хънт. — А това, от своя страна, те кара да се питаш дали вече има кой да го представлява в съда, нали?
Сега Роук се усмихна.
— Бързо схващаш, Уайът. Наистина ми мина през ума.
— Искаш ли да му се обадя и да разберем със сигурност?
Джина поклати глава.
— Благодаря. И сама мога да си търся катастрофи. Човекът току-що е загубил съпругата си. Нека прибързано направим дръзко предположение и за момент приемем, че той няма нищо общо със смъртта й. В такъв случай вероятно — не, несъмнено — е съсипан. Обаче си мисля, че ще е по-добре, ако си намери някого, преди твоят Девин отново да го е хванал на мушка.
— Ами — рече Хънт, — ако наистина познавам Дев толкова добре, колкото си мисля, по-добре да побърза.
4
Малко след един часа изтощеният Стюарт Горман, отпуснат в едно кресло до телевизора в хотелската си стая, затвори телефонната слушалка.
— Не мога да повярвам що за хора са това.
Седнал срещу него на ръба на леглото му, отдавнашният му приятел и бивш съквартирант в колежа Джед Конли вдигна глава. Конли бе първият човек, на когото Стюарт се обади, след като полицията го бе изгонила от собствената му къща същата сутрин. Въпреки че беше член на Щатския съвет като представител на Сан Франциско, Конли бе освободил целия си ден и бе дошъл при Стюарт в „Травъл Лодж“ по-малко от двайсет минути, след като той бе наел стая.
Конли имаше приятно, гладко избръснато лице. Носът и високата му метър и осемдесет фигура бяха силни, прави, аристократични. Широкото чело под тъмната му коса можеше да принадлежи на човек с двайсет години по-млад, но младежкият вид бе донякъде смекчен от бръчките около устата, която навярно е била принуждавана да се усмихва повече, отколкото е искала. Конли бе облечен със светлокафяв делови костюм, бяла риза и златиста вратовръзка.
— Кой беше? — попита той.
— Някакъв тип, представител на адвокат, искаше да знае дали вече съм ангажирал някой, който да ме представя в съда. Видният гражданин искаше да препоръча някого. Ама че мазник. Отървах се от него.
— Чух те.
— Гадни адвокати. Как са ме открили тук толкова бързо?
Конли сви рамене:
— Разчува се. Вече даваха случая по телевизията. Вероятно са се обадили в полицията и са попитали. Това е просто бизнес.
— Просто бизнес. — Стюарт Горман издиша част от яда си в мрачната стая. — Гадно е.
— Не знам. — Конли се изправи и отиде до прозореца, вдигна щорите и пусна повече светлина. Обърна се и каза: — Все пак ще ти трябва адвокат. Не можеш да ги виниш.
— Аз не бях тук, Джед, когато е починала — равно изрече Стюарт, а устните му се стегнаха. — Как мога да бъда заподозрян?
— Не съм казал, че си заподозрян. Казах, че ще имаш нужда от адвокат. Ченгетата, пресата, наследството. Става автоматично.
— Както знаеш, вече го направих — говорих с ченгетата. Нямаше никакви проблеми. Освен това не знам защо обсъждаме нуждата ми от друг адвокат. Ако не се лъжа, вече си имам такъв.
Конли подръпна перчема си, въздъхна и поклати глава. Внимателно подбра думите си:
— Виж какво, мой човек — рече той с ръка на сърцето, — ти си най-добрият ми приятел и сърцето ми се къса заради случилото се с Карин. Заради теб, заради нея и заради Кимбърли. Но от двайсет години не съм се занимавал с право и не мога да те представлявам добре, освен това, както може би си забелязал, си имам друга постоянна работа. Просто не мога да бъда аз. Но ще ти е необходим някой.
Стюарт се взря хладно в стария си приятел гневът му отмина и той се отпусна назад в креслото си.
— Няма нужда да го обсъждаме.
Млъкнаха за момент, след това Конли се обади:
— Когато решиш, че си готов, има един човек, когото бих ти препоръчал. — Конли се бе върнал на ръба на леглото и сега се приведе напред. — Не ставай глупав, Стю. Нямаш представа как работи тази система. Дори Карин да е взела някакви хапчета и да се е удавила…
— Ей, чуй ме внимателно: бях на Екоу Лейк. Каквото и да се е случило снощи, аз нямам нищо общо.