— Този разговор се е провел в деня след смъртта на Карин Драйдън, а оттогава се случиха доста неща, нали? — продължи Джина. — Плашещи неща като разговора ти с Кимбърли и показанията ти тук днес. Смяташ ли, че е възможно тогава да си си спомняла по-добре, отколкото сега?
— Аз и днес си спомням добре.
— Но ако си казала нещо на записа, а сега казваш нещо различно, не смяташ ли, че е по-вероятно казаното на записа да е вярно просто заради по-краткия период от време между събитията и разказа ти?
— Вероятно е така.
— По време на този първи разговор каза ли на инспектор Джул, че си разпознала колата на господин Горман?
— Да. Той това ме питаше.
— И тогава, както и днес, си я разпознала като черен джип лексус. Малко спортно превозно средство?
— Да.
— По време на онзи разговор каза ли му какви са били регистрационните номера?
— Да.
— Бетани, дадоха ли ти копие от записа, за да се подготвиш за показанията си днес?
— Да.
Джина кимна и бързо отиде до масата си, откъдето взе листове от отворената папка, която бе оставила там.
— Бетани, тук имам запис от този първи разговор. Искам да го разгледаш за момент — не е дълъг — и да покажеш на съда на кое място си казала на инспектор Джул за регистрационните номера.
— Разбира се. — Доволна, че може да съдейства, Бетани взе листовете и започна да ги преглежда.
Джина се обърна и крадешком погледна към Джери Ейбрамс, който се правеше, че подрежда материалите си, и не срещна погледа й.
При целия си опит Джина бе добре запозната с повечето игри, съпътстващи съдебните процедури като цяло. Сега бе сигурна, че разиграва една от най-популярните. Тъй като всички записи от показанията, трябваше да бъдат включени в писмените доказателства, които обвинението беше длъжно да предаде на адвоката на защитата, понякога разпитите на важни свидетели преминаваха уж по недоглеждане „не на запис“. Това означава, че важни показания като дадените тук от Бетани, могат да бъдат оформени или дори напълно измислени от всичко събрано до момента и да не бъдат включени в писмените свидетелства, докато не се появят като изненада, за да предизвикат максимално въздействие по време на процес или на изслушване.
Джина отново се обърна с лице към свидетелката. Бетани бе смръщила чело, докато разлистваше страниците, опитвайки се да намери нещо, което не беше там. Най-накрая вдигна глава и каза:
— Съжалявам, не го намирам тук.
— Точно така — насърчително се обади Джина. — Не го намираш. — Джина прочете нещо от своето копие на записа и попита: — Инспектор Джул те попита конкретно доколко си сигурна, нали?
— Да.
— Според записа на показанията инспектор Джул казва: „Питам те до каква степен си сигурна“. А ти, отново цитирам от записа, отговаряш: „Какво, че е бил Стюарт ли? Не знам. Казах ви, че него не съм видяла. Но ако е карал собствената си кола, значи е бил той. Защото това беше неговата кола“.
Бетани кимна леко.
— А инспектор Джул пита: „Как разбра?“. На което ти отговаряш: „Не знам. Просто разбрах“. — Джина свали листовете. — Бетани, този момент не е ли бил подходящ да споменеш за номерата на колата?
— Възразявам, предположения.
— Приема се.
Джина реши да опита отново:
— Бетани, по време на този първи разговор, спомни ли си, че тогава си видяла номерата на колата?
Сега Бетани метна бърз тревожен поглед към Ейбрамс.
— Ами, да, разбира се. Питате спомнила ли съм си за това, когато инспектор Джул ме попита първия ден дали предишната нощ съм разпознала регистрационните номера?
— Точно така, Бетани, това питам.
— Да.
— Но въпреки това, когато инспектор Джул те е попитал по какво си познала колата на господин Горман, ти си отговорила, че не знаеш, че просто си я познала и толкова.
Очите на Бетани бяха приковани върху Ейбрамс зад нея, затова без всякаква пауза и без да се обръща, Джина вдигна поглед към съдията.
— Ваша чест — рязко каза тя, — може ли съдът да нареди на господин Ейбрамс да не дава невербални напътствия на свидетеля по време на кръстосания разпит?
Ейбрамс едва не изписка:
— Ваша чест, непрофесионално и крайно неетично от страна на госпожа Роук е да отправя такова обвинение, след като много добре знае, че е неоснователно.
— Ваша чест — изстреля в отговор Джина, — възразявам срещу това господин Ейбрамс да ми казва какво знам и какво не знам.
Тойнби размаха пръст, а гневният поглед вече се бе превърнал в негова постоянна черта.
— А аз възразявам вие да смятате тази съдебна зала за детска градина. Сто долара глоба на всеки и скоро ще стане още по-лошо.