Джина с радост прие глобата. Струваше си, защото така бе получила точно каквото искаше. Хапливостта и объркването на тези каращи се възрастни бе стопило всяко усещане за сигурност, което Бетани може би си бе изградила по време на обедната почивка. Сега Джина се върна на масата си, отпи глътка вода, за да се успокои, и отново се върна при свидетелката.
— Нямала си представа откъде знаеш за регистрационните номера, Бетани, просто си знаела. Нямаше ли да ти е ясно, че колата е на господин Горман, защото си познала регистрационните номера?
— Сигурно. Да.
— Но въпреки това не го спомена пред инспектор Джул?
— Възражение — вече попита и получи отговор.
— Приема се.
— Бетани — продължи да я притиска Джина, — помниш конкретно кога за пръв път спомена пред инспектор Джул за регистрационните номера?
— Не точно. Не съм сигурна.
— Защото аз прегледах записите от всички твои разговори с него и с господин Ейбрамс — общо пет. Разбираш ли това?
— Не знаех, че са толкова много.
— Освен това сигурно много си разговаряла за това и с майка си, нали?
— Да.
— И нито веднъж не си споменала за регистрационните номера по време на тези разговори, нали?
Мълчание.
— Бетани, кога за пръв спомена за номерата пред някого? Спомняш ли си?
— Вече казах, че не точно.
— Ваша чест — адвокатката тормози свидетелката! — отново се обади Ейбрамс.
— Не мисля така. Отхвърля се — разпореди Тойнби.
— Е, Бетани, спомняш ли си кога точно? Например, след като си се убедила, че Стюарт те е заплашил?
— Не! Знаех преди това. Веднага го разбрах.
— Тогава защо не каза нищо?
— Не знам. Сигурно просто не съм си давала сметка колко е важно.
Джина спря, за да се успокои. Въпреки усилията си, беше направо вбесена.
— Бетани — каза тя и се опита да си лепне приятно изражение, — тази сутрин прочетох във вестника, че средният ти успех е най-високият в класа, така ли е?
— Да. — Малко се поизпъчи.
— И инспектор Джул те е попитал конкретно по какво си разпознала колата, така ли е?
— Да.
— И ти си съзнавала колко важен е този въпрос?
— Ами, не точно.
— Е, знаела си, че си познала колата по регистрационните номера, нали?
— Да.
— И си казвала цялата истина? Не си премълчавала нищо?
— Да. — Вече по-тихичко.
— Но, Бетани, не е ли вярно, че до този момент в съда днес ти никъде в записаните други разпити не си си спомнила за регистрационните номера? Не е ли вярно? Как е възможно умно момиче като теб да не разбира значението на тази информация?
— Ваша чест! — вбесен се провикна Ейбрамс. — Това е тормоз и обида!
Точно това е, мамка му, помисли си Джина. И всяка дума бе произнесена с цел.
Но когато Тойнби прие възражението, Джина кимна покорно.
— Оттеглям въпроса, Ваша чест.
Тъй като не можеше да призове Кимбърли Горман, за да отрече показанията на Бетани за отправена заплаха, Джина не смяташе, че ще натрупа точки, ако повдигне темата. Явно каквито и думи да бе чула Бетани, тя ги бе сметнала за заплаха. Това бе нейната действителност, подкрепена от разбирането от страна на майка й и закалена от вчерашното нападение над Стюарт, затова Джина не виждаше смисъл да се опитва да я променя. Неуспяла да постигне много с Бетани, Джина неохотно освободи свидетелката.
Тя силно се надяваше Ейбрамс да призове за свидетели двамата съседи, дали показания за кавгите в къщата на Стюарт, както и някои или всичките четирима полицаи, отзовали се на сигналите за битово насилие. Всички тези хора вече чакаха пред съдебната зала. Там беше и Дебра Драйдън, която Ейбрамс вероятно щеше да разпитва за петдневната й идилия в планината заедно със Стюарт.
Но явно недвусмислените показания на Бетани, че е видяла колата на Стюарт на местопрестъплението, и неуспехът на Джина да ги разклати, бяха убедили Ейбрамс да се откаже от свидетелите. Несъмнено фактът, че Бетани с очите си бе разпознала колата на Стюарт, според него поставяха обвиняемия в къщата по време на настъпването на смъртта. Тъй като той отричаше да е бил там, единственото разумно обяснение оставаше, че е убил жена си. След като установиха този факт, Ейбрамс явно бе решил да запази останалите свидетели за процеса, за да може следващия път да покаже на екипа на защитата нещо, което не е било вече показано и анализирано.
Така че, за изненада на Джина, когато Бетани напусна съдебната зала, Ейбрамс обяви, че обвинението е приключило. Съдия Тойнби попита Джина дали има готовност да започне да призовава свидетелите си следобед. Тя потвърди и той удари с чукчето и обяви обедна почивка.