35
Когато Джина най-сетне се прибра у дома вечерта, вече минаваше седем. Влезе в спалнята и свали дрехите, които бе носила в съда. Обикновено се справяше с нервното напрежение и умствената умора, като пробягваше няколко километра, затова почти автоматично пресегна за екипа си, но се спря. Умората, която в момента усещаше и с костите си, не беше нормална.
С чувство за вина задето е станала такава мързеланка, Джина поне си облече меки памучни панталони и черен потник.
Мерна отражението си в огледалото на вратата на дрешника, отметна кичур коса от челото си и се опита да заглади тъмните кръгове под очите си. Въздъхна, отиде в кухнята и намокри с гореща вода една кърпа, която притисна към лицето си, върна се в дневната и направи едва няколко крачки, преди да се отпусне тежко на пода.
Поносена от напрегнатия ден, Джина лежеше на пода по гръб, будна, но почти в безсъзнание, гърдите й бавно се издигаха и се спускаха, а очите й бяха покрити с влажната топла кърпа.
Следобедното заседание изискваше огромни усилия и напрежение, които с радост би понесла, ако освен това имаше и някакъв ефект. Само че не беше така — беше пълен провал.
Съзнаваше, че трябва по някакъв начин да вкара в картинката ПИ, и бе призовала Дон Форестър с намерението да го накара да обясни връзката на Карин с компанията, тревогата й заради клиничните изследвания, професионалните й отношения не само със самия Форестър, но и с Бил Блеър, и с Кели Ръснак. Ейбрамс, който отправи сигурно около петдесет възражения, беше като булдог. Накрая, след като изобщо не установи никакъв ритъм, нито дори нищожна обективна връзка със случилото се с Карин, се наложи да освободи Форестър, без теорията й да набере голяма преднина.
Така че нападението й над Робърт Макафий в опит да го представи като друг основателен заподозрян, започна с предпазливо поведение от нейна страна. Съдът току-що официално я бе предупредил да не му губи времето. Затова когато започна прекия си разпит, Джина не можа напълно да се отърси от усещането, че всъщност прави точно това. Наистина Макафий наглед имаше силен мотив за убийството на Карин. Да, наистина някога са били любовници и бе възможно после отново да са имали връзка. Да, той щеше да спечели професионално и финансово от смъртта й. И накрая алибито му за нощта на престъплението съвсем наскоро бе станало на пух и прах.
Но оставаше простичкият факт, че нямаше и намек за каквато и да е връзка на Макафий с ПИ или с Кели Ръснак. А без това Джина съзнаваше дълбоко в себе си, че опитите й да уличи лекаря са напълно безполезни. Теорията й може и да бе защитима, но в основата си бе не по-малко измислена от опита на Ейбрамс да опише бягството на Стюарт на полуострова като бягство от правосъдието, което крещящо доказва съзнание за виновност. Лежащият в основата на всичко цинизъм я бе изтощил, докато водеше разпитите, и накрая дори не изпита удоволствие, когато разби алибито на доктор Макафий, което, разбира се, не я спря да го направи.
През почти целия следобед бе петнила името и репутацията на един вероятно свестен човек, чиято единствена грешка бе, че е забравил факта, че след като е прекарал деня с децата си, е отишъл да си купи овалин, защото не е можел да заспи. Джина вече не смяташе за разумно предположението, че Боб Макафий е убил Карин. Дори не смяташе, че ако го обвини, това ще се отрази добре на клиента й. Не и що се отнася до Тойнби. Фактът, че е възможно да има и друг евентуален заподозрян, по никакъв начин не сваляше подозрението от Стюарт — нали Джина не искала да каже, че доктор Макафий е карал колата на Стюарт? Само че тя вече се бе увлякла. Нищо не бе построила, но въпреки това цял ден ковеше пирони.
При мисълта за това, за начина, по който бе опетнила доброто му име, направо й призля.
Хвана с ръка вече хладната кърпа и я притисна към очите си.
— Нали щяхме да престанем да се срещаме така? — попита Джина.
Уайът Хънт стоеше на прага й.
— Знам, така се разбрахме. Просто ми е доста трудно. — Дъждът бе спрял. Той излезе от мокрия облак, който бе надвиснал над улицата, и влезе в апартамента на Джина. — Каквото и да казват, стават чудеса.
— Кое е чудото?
— Реших все пак да пробвам и след работа се обадих на Девин и му споделих идеята ти, че все още би могъл да помогне за разрешаването на случая. Не беше особено въодушевен, но за щастие случайно споменах, че ако не е толкова предпазлив, дори може да стане герой. Скромно признавам, че случайно знам — усмихна се Уайът самоиронично — за свързания с геройството комплекс на този човек, така че това се оказа вълшебната дума. Както и да е, той ме накара да се обадя на мобилния на Кимбърли и понеже и бездруго има издадена призовка за нея, привидно нямаше никакъв конфликт с факта, че ще използва джипиеса си и ще звънне на униформените полицаи да я доведат.