— Къде беше тя?
— До морския музей, живее в някаква каравана с гаджето си.
— Ти си говорил с нея. — Не беше въпрос.
— Точно идвам оттам — кимна той. — Макар да съзнавам, че това отново сигурно започва да ти звучи познато и предварително ти се извинявам, но сигурно няма да си щастлива от нещата, които открих.
— Кажи ми.
— Йосемайт.
— Какво за него?
— Ами там са отишли, когато миналата седмица времето се промени. Отишли са миналия четвъртък и са останали до неделя. — Той разпери ръце. — Което означава, че не е дала никакви хапчета на Кели Ръснак в петък вечерта. А ако ти трябва още…
— Разбира се, удари ме, когато съм повалена.
— Баща й може и да е споменал пред нея името на Кели, но според мен тя не го е запомнила. Когато я споменах като лаборантката на майка й, Ким попита: „Кой, кой?“. Допускам, че може и да се е преструвала, но ако е така, явно е много, много по-добра, отколкото бих предположил.
Джина безсилно се облегна на стената.
— Ей, добре ли си?
Тя се опита да се усмихне смело.
— Просто съм изморена. — Вдигна поглед към него. — Не мога да повярвам, че моят човек ще затъне заради това. Толкова е несправедливо.
— Ще имаш и друг шанс.
Очите й блеснаха немощно.
— Не искам друг шанс. Искам да го измъкна сега, докато все още мога. Пропускаме нещо. Знам го. Тук някъде е, а не мога да го уцеля.
— Е, сигурно се подразбира, но ако ти хрумне нещо друго, на твое разположение съм по всяко време.
— Ти си добър човек, Уайът — вече истински се усмихна тя. — И се справи чудесно. Ще те имам предвид.
— По всяко време. И, Джина?
— Да.
— Не се измъчвай толкова. Стюарт ще има нужда от теб на процеса.
— Прав си, прав си — изправи се тя. — Приятна вечер, Уайът.
— И на теб.
Само че Джина не прекара приятна вечер.
Вече бе осем и четирийсет и три. Главата й сякаш беше притисната с бодлива тел, а очите й сякаш бяха пълни със ситен пясък. Отдавна бе извадила и бе разпростряла върху масичката за кафе цялото съдържание на адвокатското си куфарче. Вече бе прегледала почти всяка страница — поне всичко, което й се струваше смислено — най-малко два пъти.
Сега бе решила, че дори съвсем косвено свързаните с делото подробности трябва да бъдат внимателно прегледани, и отново се бе заловила да прехвърля всички документи. В отчаянието си се взира цяла вечност в касовата бележка от бензиностанцията с надеждата да открие нещо, което да помогне на случая й. Дали пък да не се обади в бензиностанцията и да попита дали часовникът на принтера не е бил изключен около час и нещо. Дори не бе отишла и опитала лично да провери времето — може би това бе липсващата подробност.
Обаче докато си отбелязваше да помоли Уайът Хънт да провери, знаеше, че не е така.
Отново прочете протокола от първия разговор на Стюарт с Джул. Всички глупави признания, които подчертаваха мотивите му, очевидното отсъствие на скръб, възражението му срещу аутопсията, предположението му за викодина, алкохола и за температурата в горещата вана. Всичко бе разбираемо и всичко беше неразумно. Приключи с тези страници и напосоки взе друг лист от купчината — снимката на Стюарт, на Джед Конли и на другия им приятел по време на излета им в Битъррут. Обърна я, погледна надписа на гърба, почерка.
Нищо.
Кой изобщо беше този третият? Друга подробност, която не знаеше. Друг факт, който беше пренебрегнала, друга бележка за Хънт. А и какво бе станало с „Няма да убиваш“, докато Стюарт беше в затвора? Може да се е опитал отново да се свърже с него чрез компютъра в дома на Стюарт. Може дори да е признал, че е убил Карин, и никой да не знае. Тя със сигурност не знаеше, защото не беше отишла да провери.
Вбесена от себе си и от своята некомпетентност, Джина седна на дивана и погледна към бара си — едно уиски щеше да й се отрази добре в момента, а след това веднага на телефона. Отчаяно се нуждаеше да поговори с някого. Не беше късно. Можеше да се обади на Дизмъс или на Уес и просто да даде отдушник на чувствата си или да обсъдят стратегията. И двамата бяха изпадали преди в положение като нейното. Един от тях щеше да й помогне да преодолее отчаянието.
Или пък — връхлетя я внезапно и с пълна сила палавата мисъл — можеше да се обади на Джед и да разпусне по друг начин. Имаше визитната му картичка с личния му номер от деня, в който я бе запознал със Стюарт. Щяха да бъдат дискретни. Никой никога нямаше да разбере.