И тогава внезапно по стъклото на прозореца й се разнесе друг звук, този път много по-силен от учтивото почукване по стъклото. Блъскане. Дланта на Конли се стовари върху стъклото. Тя вдигна глава и видя лицето му — явно бе разбрал какво прави Джина и бе обзет от безсилна ярост. Отново блъсна с длан по стъклото.
Но все още успяваше да се контролира.
— Джина! Отвори! Какво правиш?
Вече бе извадил ключовете си. Опитваше се да пъхне единия ключ в ключалката под дръжката на вратата. Джина се пресегна и хвана копчето от вътрешната страна. Когато Конли превъртя ключа, тя натисна копчето. Той отново опита, но вратата и този път остана заключена. Играта обаче не можеше да продължава твърде дълго.
Джед също не възнамеряваше да води тази битка. Той отстъпи крачка назад, натисна дистанционното си и Джина чу характерното изщракване, когато всички ключалки в колата се отвориха с изключение на копчето, което тя натискаше.
Той отвори задната врата точно зад нея.
— По дяволите, Джина?
Жабката!
Тя се пресегна, молейки се Джед да не се окаже параноичен тип, който държи жабката си непрекъснато заключена, напипа дръжката и я дръпна точно когато ръцете на Конли докопаха раменете й отзад и се опитаха да я стиснат за гърлото.
Тя понечи да изпищи, но за неин ужас звукът вече бе приглушен.
След това се наведе по средата между двете седалки, колкото да приложи цялата си сила в хватката. Задъхана от усилието и готова на всичко, за да се спаси от тази животинска сила и решимост, Джина протегна ръка и одра лицето му, а след това замахна с лакът и явно го улучи в гърлото.
За момент хватката му отслабна.
Това беше последният й шанс. Тя започна да опипва на сляпо вътрешността на жабката, когато левият юмрук на Джед я улучи отстрани по главата и тя се блъсна в стъклото. Ръката й беше хванала нещо пластмасово и правоъгълно — друго дистанционно за отваряне на гараж — и когато вторият удар изпълни зрителното й поле с искри, Джина успя да натисне копчето. И да го задържи.
Докато третият удар отстрани по главата й превърна света й в остра и пронизваща болка, а после — в мрак.
37
По нареждане на Джул двамата униформени полицаи, които му бяха помогнали при залавянето, бяха довели Джед Конли в малката стая за разпити на четвъртия етаж на Съдебната палата. Щатският съветник от Сан Франциско вече беше в стаята, вързан с белезници за масата, и сам от почти час и половина. Докато приключи с линейката и с останалите подробности, Джул бе останал на местопроизшествието на Гринич Стрийт почти час, след това се бе върнал на бюрото си в отдел „Убийства“ и повече от половин час бе работил върху документацията.
Погледна часовника на стената, видя, че е един без петнайсет, и си даде сметка, че вече се е забавил достатъчно. Но имаше някои сериозни проблеми.
Критично погледнато, собствеността на дистанционното за гаража не можеше да се докаже. Възможно бе в опита си да отърве Стюарт от обвинението в убийство Джина да е купила проклетата джаджа от някакъв магазин и понеже имаше достъп до дома на Стюарт, бе успяла да настрои устройството на честотата на вратата на гаража. Можеше да го е занесла дотам в чантата си.
Но след нападението на Конли над Джина Джул имаше основания за нещо много повече от обикновен разговор с щатския съветник. Ала времето течеше и при всичките силни връзки на Конли Джул много се притесняваше, че ако го остави да си тръгне оттук тази нощ, без да признае убийството на Карин Драйдън, а може би и това на Кели Ръснак, никога вече няма да успее да го пипне.
Не можеше да допусне да се случи.
Най-накрая Джул мина през контролната зала, за да се увери, че звукозаписната и видеозаписната техника е пусната, след това почука на вратата и влизайки вътре каза:
— Съжалявам, че се забавихме толкова — небрежно каза той. — Трябваше да свърша доста неща на местопрестъплението. Малко ме задържаха. Как сте?
— Как съм ли? Това някаква шега ли е? — Заподозреният с одрано лице, което бе започнало да се подува край устата и около очите, вдигна белезниците. — Изтощен съм. Ранен съм. Готов съм да си отида у дома. Не може да ме задържате толкова дълго. Няма да го допусна.
— Е, боя се, че това е извън моята власт — каза Джул. — Но поне мога да ви сваля белезниците. Патрулът ми каза, че са ви заловили по време на нападение над жена. Трудно ми е да го повярвам. Полицаите прочетоха ли ви правата, преди да ви доведат тук?
— Защо? Всичко това е нелепо. Погледнете лицето ми. Тя се опита да ме убие. Защитавах се.