— Ами да.
Тя случайно го заключила отвън и той се ядосал заради безизходното си положение, но полицаите грешали, ако смятали, че се е опитвал да я нападне, а и нямал представа откъде се е взело дистанционното за гаража. Сигурно Роук го е донесла — вероятно го е взела от Стюарт.
— Не е така, господине — каза Джул. — Боя се, че и това няма да свърши работа. Всъщност полицаите не просто са минавали оттам. Наблюдавали са къщата. Аз също.
— В къщата е било извършено убийство. Допусках, че ще е под някакво наблюдение.
— Но всъщност не беше. Джина Роук бе казала на своя детектив да ми се обади малко по-рано днес вечерта. Той ме помоли да отида в къщата на Стюарт Горман, да изчакам вие двамата с Джина да пристигнете с колата ви и да остана в готовност. — Изявлението на Джул като че ли разтърси вътрешно Конли и той отвори уста, за да отрече обвинението, което Джул още дори не беше отправил. — Идеята беше, че тя ще успее да отвори вратата на гаража на Горман от колата ви.
Поредният малък, но очевиден удар. Бързо като птичка Конли отмести поглед, примигна и после отново погледна напред.
— Но защо би искала да…? Как е щяла да го направи?
— Смяташе, че сте програмирали дистанционното си, за да може да влизате и да излизате от гаража им, без да се налага да оставяте колата си на улицата. А и за да не ви виждат да влизате и да излизате. В такъв случай хората на пръв поглед ви взели за Стюарт, както е направила Бетани Робли.
— Коя е тя?
— Съседското момиче от отсрещната страна на улицата. Видяла е да отваряте гаража от колата си в нощта на убийството на Карин Драйдън.
— Не, не съм бил аз. Невъзможно е да съм бил аз. Изобщо не съм бил близо до къщата през онази нощ. Помня, че бях на мероприятие на Грийн Пийс. Трябва Джина да е подхвърлила дистанционното в колата ми.
— Спомняте си конкретно тази нощ? Сред толкова мероприятия, на които ходите?
— Да, помня онази нощ. След като научих за Карин, тя се вряза в паметта ми.
— Значи не сте ходили в къщата на Карин в неделя?
— Не. Разбира се, че не.
— Знаете ли — поде Джул едва ли не извинително, — може би не сте забелязали в цялата бъркотия, но всъщност тази вечер Джина отвори гаража от колата ви. Това беше сигналът ни да се спуснем към вас. Освен това е носела в чантата си касетофон, така че много добре знаем чия е била идеята да отидете в къщата. — Кръвта на инспектора започваше да бушува, но по нищо не му пролича. Той продължи, услужлив и учтив до безкрай: — Значи не сте ходили в къщата през онази неделя?
— Казах ви. Разбира се, че не съм.
— Но поне сте ходили там напоследък, нали?
— Дори и това не. Двамата с Лекси не се виждахме с тях. Не съм ходил в къщата им от няколко години.
Джул тъжно поклати глава.
— Боя се, че това няма да свърши работа, сър. Дори и отпечатъкът върху едно голямо парче счупено стъкло, което намерихме, да не е вашият — а аз смятам, че е, — все някъде в къщата ще намерим ваши отпечатъци, не мислите ли? Вероятно в спалнята. Проблемът беше, че при последната проверка нямаше ваши отпечатъци в полицейската база данни. Но сега, разбира се, това няма да е проблем. Същото важи и за кръвта, намерена в гаража. Ако ви вземем ДНК проба, ще получим съвпадение, нали? Боже, ожаднявам, докато работя. Искате ли кола, вода или нещо друго? Веднага се връщам.
Джул излезе и отиде в залата на отдел „Убийства“, за да донесе няколко картонени чаши с вода. На връщане надникна, за да провери отново видеоекрана. Камерата беше скрита в стената и макар Конли сигурно да подозираше, че го снимат и (или) записват, нямаше откъде да знае със сигурност и точно този факт щеше да помогне да го извадят от равновесие. Главата му се стрелкаше нагоре-надолу и настрани, сякаш оглеждаше помещението и търсеше откъде може да избяга. Джул го наблюдава, докато Конли престана и отпусна глава върху отворената си длан.
Инспекторът се върна в залата за разпити и побутна водата към заподозрения си.
— Не знам дали сте осведомен, сър, но по време на изслушването Джина Роук много успешно показа, че е възможно Карин Драйдън изобщо да не е била убита. Присъствието на човек в къщата в неделя изобщо не означава, че той я е убил. Възможно е да става дума за нещастен случай. Разбирам защо не искате да се разчува, че сте били там. Може би наистина не сте имали любовна връзка. Може би е било просто безобидна делова среща, но сте се притеснявали как може да изглежда. Това наистина е много важно. Не мога да си представя, че бихте искали да я убиете, но трябва да ми кажете какво се случи.
След като му подадоха спасителния пояс, Конли задълго впери поглед в него и после пресегна да го хване — само този ход му беше останал.