— Можеш ли да го докажеш?
— Какво имаш предвид?
— Искам да кажа, видя ли те някой там? Имаше ли някой с теб снощи? Говори ли по телефона? — Когато Стюарт не отвърна, Конли продължи: — Приемам мълчанието ти за „не“. А това от своя страна означава, че алибито ти не струва и пет пари, така че ще фигурираш в списъка на онова ченге.
— Добре, де. Може би. Ако Карин е била убита…
Конли сви рамене.
— Може би дори, ако не е била убита. Помниш ли онзи човек преди няколко години? Той се занимаваше с продажби по телефона или нещо подобно, а тя притежаваше около половината от недвижимото имущество в „Уестърн Адишън“? Както и да е, двамата отишли на къмпинг и се говореше, че тя излязла на среднощно плуване съвсем сама, докато той спял, и не се върнала. Оказало се, че се е удавила, а съпругът трябваше да наследи около петдесет милиона долара. Той наистина наследи петдесет милиона. Мислиш ли, че ченгетата не са го подозирали? Мислиш ли, че фактът, че се е удавила, го е предпазил от подозренията в убийство? Истината е, че ако искаш да убиеш някого, вероятно най-добрият начин е да го удавиш.
— Добре, обаче обвиниха ли го? Имаха ли някакви доказателства?
Това накара Конли внезапно да спре.
— Направи ми услуга, Стю. Не задавай такива въпроси на благосклонния си инспектор.
— Какви въпроси?
— Въпроси за доказателства. Дали има обвинение в престъпление, или не. Правни въпроси.
— Защо не?
— Защото те показват така наречената степен на криминална опитност. Какво ще кажеш за това? В ушите на опитния следовател това ще прозвучи все едно предварително си обмислил действията си и може би дори си проучил свързаните с уликите правила.
— Просто попитах дали са съдили човека, за когото говореше.
— В крайна сметка, не — отговори Конли. — Но аз бях при прокурора, докато разискваха дали разполагат с достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинение или не. Мнението на ченгетата беше, че разполагат с петдесет милиона достатъчно добри причини. И за малко да изправят човека пред разширения състав на съдебните заседатели без абсолютно никакви улики. А заседателите щяха да го предадат на съда.
— Тогава защо не са повдигнали обвинение?
— Защото щяха да загубят делото и прокурорът го знаеше. Но, дявол да го вземе, никой не се усъмни дори за момент, че съпругът го е направил. Бил е на мястото, където се е удавила, щял е да получи наследство, имали са проблеми в брака си, за което знам, че вие с Карин… — Конли разпери ръце и продължи: — Както и да е, разбираш какво имам предвид. Колко притежаваше Карин? Шест, седем милиона? Плюс застраховката живот?
— За бога, Джед!
— Свиквай с това, Стю. Ще го чуеш от полицаите и ще трябва да знаеш как да им отговориш. Или дали изобщо да им отговориш. А ти нямаш никаква представа. И това може да ти навреди. Много. Може да навреди и на Кимбърли. Само това се опитвам да кажа. Като приятел на приятел.
Изглежда Стюарт най-сетне схвана. Облегна се в креслото си със сведена към шията брадичка и с отпуснати отстрани ръце.
— Кого познаваш? — попита той.
— О, боже! Значи е вярно, така ли? Наистина е вярно.
Дебра Драйдън — по-малката сестра на Карин — стоеше с измъчено изражение до вратата на стаята пред Стюарт. След това пристъпи в обятията му. Притисна се към него в силна прегръдка и се разтрепери. Стюарт я придържаше и я остави да излее мъката си.
— Знам — прошепна той. — Всичко е наред.
Накрая той се освободи и се дръпна назад.
— Когато получих съобщението ти, не исках да ти позвъня — каза Дебра. — Не исках да е вярно.
Стюарт кимна.
— Разбирам — каза той и се извърна. — Не знам дали познаваш Джед Конли.
Дебра механично подаде ръка.
— Благодаря ви, че сте тук заради Стюарт.
— Не бих могъл да не дойда — рече Конли.
Явната мъка и страдание на жената не прикриваха, а може би дори подчертаваха физическата й красота. Светлорусата, дълга до раменете коса обгръщаше пленително лице — тюркоазени очи, кожа с фини пори и светъл тен. Дебра носеше къса бяла пола и тъмна синкавозеленикава копринена блуза, златно колие и диамантени обеци. Вдигна двете ръце към очите си и леко попи сълзите си.
— А ти какво правиш тук? Защо не си си вкъщи? — попита тя.
— Не ми позволяват да се върна там, докато не приключат с разследването.
— Но защо? Ти каза, че се е удавила. Във ваната. Това възможно ли е?
— Може да е пила и след това да е взела някакви хапчета…
— Искаш да кажеш, че може да се е самоубила?
Стюарт поклати глава.