— Винаги има първи път.
Джед притисна слепоочията си и прокара пръсти по челото си.
— Не знам какво й стана.
— На кого?
— На Карин. Изведнъж поиска да се оженим. Но планът никога не е бил такъв — нито за мен, нито за нея. Имахме уговорка. И двамата имахме нещастен брак. Но, по дяволите, такава цена трябваше да платя. Знаех какво ще ми струва кариерата — Лекси, проклетия й баща и проклетите му пари. Но така щях да получа каквото ми трябваше, каквото ми беше нужно. Карин също го знаеше. Поне преди. Така се бяхме споразумели.
— Но е променила мнението си?
— В петък ми каза, че трябва да ме види. Щяла да се разведе със Стюарт. Трябвало да поговорим.
— И се уговорихте да се срещнете в неделя?
— Всичко започна нормално. Но когато пристигнах, тя вече беше изпила половин бутилка вино и колкото повече говорехме, тя толкова повече се разпалваше. Знаела, че я обичам повече от Лекси. Не можела повече да живее по този начин. — Той погледна умолително към Джул. — Щяла да каже на Лекси. Заяви ми го в лицето. Освен това го прочетох и в очите й. Щеше да го направи. Така съм щял да бъда свободен и да сме заедно.
— И вие я ударихте?
— Казах й да не го прави. Тя избухна и ме нападна с бутилката. Беше самозащита, кълна се. Тя падна и си удари главата, а след това влезе в горещата вана. Аз си тръгнах. Не съм допускал, че ще се удави. Било е нещастен случай. Наистина. Изобщо не съм й посягал.
Джул не помръдна и го остави да продължи.
— Просто не исках да съм с нея, не и по този начин. — Конли поклати нещастно глава и напразно очакваше някакъв признак на разбиране или одобрение от отсрещната страна на масата. — По дяволите! Не по този начин.
Джина отвори замъглените си очи и огледа непознатата стая. С висок таван и ярко осветена отгоре, но светлината край леглото й беше приглушена. Отново затвори очи — така се чувстваше по-добре. Някъде свиреше акустична китара, но почти нечуто. Постепенно започна да усеща, че нещо с лицето и с черепа й не е наред, но за момент не можа да определи какво може да е. Когато внезапно си припомни случилото се, тя вдигна ръце към превръзките, а след това се опита да седне прекалено рязко в лек пристъп на паника.
Неволно изстена и отново се строполи в леглото.
Чу шума от приближаващи се стъпки и отново се осмели да отвори очи.
— Уайът? — сухо и дрезгаво прозвуча гласът й. Усети в устата си вкус на кръв.
— Тя се размърда.
— Не, не е. — Всъщност Джина лежеше напълно неподвижно. — Къде съм? — След това внезапно отново рязко се надигна. — Боже мой, изслушването! Ох!
Отново обхвана главата си с ръце и се отпусна на възглавницата.
Уайът седна от едната страна на леглото.
— Погрижили сме се за изслушването. Всичко свърши.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Джед Конли си призна.
— Джед си е признал? Вратата на гаража отвори ли се?
— Не си ли спомняш?
— Не го видях. Помня, че натиснах копчето и после ми притъмня. Наистина ли си призна?
— Достатъчно. Снощи наговори толкова глупости, че сигурно ще го пипнат и за смъртта на Кели. Девин го накара да се поизпоти и той се огъна.
— Браво на него. Знаех си, че и той става за нещо.
— Ей, бъди любезна.
— Мисля, че бях любезна, като му дадох всички онези допълнителни шансове най-сетне да оправи нещата. — Тя отново затвори очи и внимателно пое няколко пъти въздух заради болката. — Колко зле съм?
— Не много предвид на всичко. Сигурно ще оживееш. — След това я попита по-сериозно: — Наистина ли не си спомняш?
— Цялата вечер ми е някак размазана. Е, колко сериозно е състоянието ми?
— Имаш предвид диагнозата ли? Най-вероятно имаш сътресение. И няколко много привлекателни шева до лявото си око. Сигурно ще си доволна да узнаеш, че цветът на конците много си отива с насинените ти очи.
— Съчетаване на цветовете. Това е тайната на щастието на възрастните.
— Е, имаш го. Освен това не трябва да се претоварваш през следващите няколко дни.
— Няма да ми е много трудно. — Тя огледа стаята. — Къде съм?
— При мен. Не беше нужно да оставаш в болницата.
— Защото мразя болниците.
— Както стана пределно ясно.
— Зле ли се държах?
— Съвсем малко. Но там наистина настояха с теб да има човек, в случай че започнеш да умираш или нещо подобно. Така че аз доброволно се наех.
— Започвам да си спомням. — Джина мъчително си пое въздух още няколко пъти. — Ами Стюарт? Някой трябва да му каже.