— Вече е направено. Девин се зае.
— Освободиха ли го?
— Вече би трябвало.
— Би ли проверил, моля те? Това трябва да стане. — Тя опита да се надигне от леглото. — Ако Ейбрамс се опита да го задържи…
Уайът постави ръка на рамото й и леко я натисна надолу.
— Спокойно, спокойно. Ще разбера. Ако не е освободен до обяд, ще помоля Диз да се заеме. Ще стане. Обещавам ти.
Тя най-сетне се отпусна на възглавницата.
— Добре. Боже, как ме боли главата!
— Не се учудвам. Май си получила няколко сериозни удари. — Помълча малко и я повика: — Джина?
— Уайът?
— Откъде беше сигурна? Не е само защото колите са еднакви, нали?
— Не. Всъщност това няма почти нищо общо. Просто ме насочи. После, когато най-сетне преглътнах егото си, започнах да сглобявам парченцата.
— Какво общо има с това егото ти?
Ъгълчетата на устата на Джина се повдигнаха малко, но не беше усмивка.
— Какво ли не, Уайът, какво ли не. — Направи пауза и продължи: — Не ми е лесно да говоря за това.
— Ами тогава недей. Всичко е наред.
— Не, не е. Просто не мога да оставя нещата така. Това е пряко свързано с начина, по който се досетих. — Джина бавно и продължително си пое въздух. — Колкото и да ми беше трудно, трябваше да приема факта, че в истинския свят Джед никога не би ми се обадил, за да поема случай на предумишлено убийство. Той познава всички известни адвокати в града, а всеки от тях с радост би му направил услуга. Освен това винаги съм знаела, че дори докато бяхме заедно, той никога не ме е уважавал като адвокат.
— Изобщо не знаех, че сте били заедно.
— Никога не е било сериозно и беше преди много време, но това е друга история, която не си струва да разказвам. Важното е, че след като си дадох сметка, че Джед не ме е наел, за да спечеля случая, грозната истина най-сетне ми се изясни — той ме бе избрал, за да изгубя. Копеле. Както и да е, когато осъзнах това, още няколко неща ми се сториха важни. Например спомних си твоя списък с ангажиментите на Джед и че един от тях беше в Кризисния център по изнасилванията на Хейт Стрийт. — Забеляза празния поглед на Хънт и го подсети. — Центърът на Сам Дънкан.
— Сам на Уес?
— Точно така. Затова й се обадих.
След това разказа на Уайът как е разбрала от Сам, че речта на Конли в центъра е била относно хапчето за изнасилване — рохипнол. По време на посещението си там Конли казал, че макар лекарството да е незаконно, за да докаже колко лесно могат да бъдат заобиколени законите, той накарал няколко свои служители от Сакраменто да се представят за колежани в един от местните университети и на следващия ден те донесли в офисите му няколко дози. Разбира се, след това той предал сведенията за лекарството в полицията.
— Само че — каза в заключение Джина, — явно си е оставил малко. Но фактът, че Джед изобщо е имал достъп до рохипнол, за мен беше предостатъчен. Трябваше ми само връзка с Кели, за да съм сигурна.
— И какво направи?
— Обадих се на Стюарт в ареста.
— И той какво знаеше?
— Че Конли бе ходил да го посети в ареста миналата седмица и двамата говорили надълго и нашироко за Кели Ръснак.
Оказало се, каза Джина на Уайът, че доколкото знаел Стюарт, Конли притежава доста акции в ПИ — Карин го убедила да ги купи. Затова помагал на Карин в преговорите й с компанията не просто от алтруизъм. Освен това Джед явно успял да убеди тъста си и някои от неговите свръхбогати приятели, че инвестицията е изключително изгодна и сигурна, затова много от тях вложили доста пари. Джина все още не знаела кой е конкретният мотив на Джед да убие Кели — може би като лаборантка на Карин тя е знаела за връзката й с Джед, може би за да я накара да си затвори устата, — но доскоро неизвестната връзка с ПИ била всичко, от което Джина се нуждаела.
— Не се съмнявах, че го е извършил Джед. Следователно би трябвало да може да отвори вратата на гаража.
— А какво щеше да правиш, ако вратата на гаража не се беше отворила?
— Знаех, че ти, Джул и още ченгета ще бъдете там, Уайът — сви рамене тя. — Да, наистина подцених опасността, но само защото не смятах, че Джед толкова бързо ще прибегне до насилие. Всичко останало обаче беше предположение, нещо което знаех, но не мога да докажа. Няма ли как да отвори вратата на гаража, Джед щеше да се измъкне. Така че направих единственото, което можех да направя. Трябваше да поема риска.
— Мразя да се стига дотам.
— Аз също.
— Е, искаш ли да хапнеш нещо? — попита Уайът.
— Може би по-късно. Засега предпочитам да си затворя очите за малко. Имаш ли нещо против?