— Хубаво.
Сега бе известен предимно под името Уолдън.
Освобождаването на Стюарт Горман от ареста беше огромна новина през целия уикенд и Уолдън искаше историята малко да поутихне, преди да действа. Не би било разумно да има глутници от журналисти и дори тълпа от любопитни на улицата пред дома на Стюарт, които да следят действията му. Уолдън обаче не искаше и да се бави много, защото хората можеха да забравят Стюарт — кой е и какво символизира.
Щеше да има една-единствена идеална възможност и сега, две седмици след петъка, когато Стюарт се прибра у дома, Уолдън реши, че моментът е много подходящ. Що се отнася до мишената му, от просто адекватна, когато Стюарт бе средно популярен автор на текстове за лов, риболов и туризъм, тя бе станала превъзходна и съпътствана от силно медийно присъствие. Ако човек наистина иска да изпрати някакво послание и да промени нещата за дълго, имаше нужда от средство като Стюарт Горман. Сега, макар и вероятно не за дълго, Стюарт се радваше на най-голямата популярност в живота си.
През изминалата седмица Уолдън бе установил, че Стюарт е до голяма степен в плен на навиците си. Всяка сутрин се събуждаше относително по едно и също време, всяка сутрин излизаше и вземаше вестника си от стълбите. Снощи бе загасил осветлението в обичайното време — към десет и половина. Така че явно се бе върнал към обичайния си режим. Ако имаше някаква лека промяна, Уолдън винаги можеше да се върне на следващия или на по-следващия ден. Да, шансът му наистина беше ограничен, но един или два дни нямаше да променят особено нещата.
Сега, малко след седем часа сутринта Уолдън бе застанал до тротоара и се опитваше да наблюдава в мъглата входната врата на къщата на Стюарт Горман. Пушката му беше на предната седалка до него с дуло, насочено към пода на откраднатата хонда. Уолдън вече бе свалил прозореца на предната седалка. Движението по улицата беше слабо и нямаше почти никакви пешеходци.
Изведнъж светлината над входната врата светна, Уолдън запали двигателя и посегна към пушката. Вратата на къщата се отвори и Стюарт с чаша кафе в ръка заслиза по стълбите. Едно. Две. Три.
Вестникът беше на шестото стъпало от горе на долу — Уолдън вече го бе видял, беше се уверил, че е там, когато пристигна. Дори беше купил друг вестник, който да хвърли на стълбите — просто за всеки случай. Но не се наложи вестникът си беше там.
Четири. Пет.
Уолдън вдигна дулото на пушката.
Шест.
Натисна спусъка.
38
Градски приказки
Джефри Елиът
Полицейската престрелка и убийството вчера в дома в Сосалито на учителя по биология от гимназията в Сан Рафаел, Енос Критенден, добавиха още една странна глава към недовършената история, започнала през септември миналата година в горещата вана на д-р Карин Драйдън. Драмата, свързана с тази поредица от събития, продължи с опита за убийството на съпруга на д-р Драйдън, Стюарт Горман, по-късно същата есен, дело на една личност, несигурно разпознавана ту като „Уолдън“, ту като подател на имейли, който се подписва с фразата „Няма да убиваш“.
Свързан с тази невероятна поредица от събития е и отказът на Агенцията по храните и лекарствата да одобри ставата на Драйдън (тазобедрена става), няколкото десетки дела срещу производителя „Полимер Иновейшънс“ (ПИ), фалитът на ПИ и самоубийството на главния изпълнителен директор на същата компания Уилям Блеър през февруари. След като процесът срещу бившия щатски съветник от Калифорния Джед Конли, обвинен в убийството на Карин Драйдън и на нейната лаборантка в ПИ Кели Ръснак, бе насрочен за следващата седмица, разклоненията от тази история може би ще продължат да са на дневен ред през следващите няколко години.
Вчерашните събитията започнали, когато един от учениците на Критенден проникнал в частния имейл сайт, свързан с уебстраницата на своя преподавател. Когато се натъкнал на заплашителни писма до няколко известни обществени личности, както и на връзки към други уебсайтове за свързани с опазването на околната среда терористични действия, ученикът осведомил родителите си, а след това и полицията. Властите се обърнали към Върховния съд на Сан Рафаел с молба да разпита Критенден, но той избягал и отвел преследващите го полицаи до дома си, където открил огън срещу тях. Съпротивлявал се на отряда за бързо реагиране почти един час, преди куршумът на един снайперист да го улучи в гърдите и да сложи край на престрелката.
Трийсет и четири годишният Критенден е отдавнашен активист за правата на животните и участник в други „зелени“ дейности, но няма криминално досие. В мазето му полицията е открила солиден запас от амуниции и оръжие, както и няколко кашона с литература по екологични проблеми. Още по-страшното е, че са открили и 250 кг от амониево-нитратни торове и няколко туби с горивото нитрометан — съставките на бомбата във федералната сграда „Алфред Мюра“ в град Оклахома през 1995 г. Според говорителя на вътрешното министерство Маршал Брайс плановете на уебсайта на Критенден сочат, че той е възнамерявал да заложи бомба в „голяма мишена“ в Сан Франциско, за да протестира срещу продажбата на месо и местни продукти. (Близки до разследването източници, пожелали да останат анонимни, споделиха с автора на тази статия, че набелязаната мишена е била търговския център.)