— Ако е така, не мисля, че го е направила нарочно.
— Разбира се, че не е — каза Конли. — Тя не беше депресирана.
При прекъсването Дебра се обърна към него с хладен поглед.
— Откъде знаеш това?
— Просто говорих с нея в петък следобед…
— Така ли? — леко изненадан попита Стюарт.
— Ами да — продължи Конли. — Знаеш това, Стю. Тя беше изцяло обзета от откритието си. Нали помниш, че ме беше помолила да накарам служителите си да разгледат внимателно някои въпроси, свързани с нейните хора от рисковия капитал. Осведомявах я доста редовно.
— Какво общо имат твоите служители с това? — попита Дебра.
— Нищо конкретно — каза Конли. — Но аз съм в Щатския съвет и Карин смяташе, че мога да открия някои неща, които все още не са общодостъпни. И може би е имала известно основание.
— Какви бяха вестите в петък? — попита Стюарт.
— Не беше нещо, което би я накарало да поиска да се самоубие. Бяхме открили някои данни, че ПИ — „Полимер Иновейшьнс“, производителят на ставата на Драйдън, създадена от Карин — не са съобщили за някои отрицателни резултати при клиничните опити: следоперативни тромби в краката, за които очевидно са знаели. Карин беше бясна. Точно обратното на депресирана.
— Ако снощи нещо я е депресирало, не е било заради работата — рече Стюарт и пое дълбоко въздух. — По-добре и двамата да го чуете от мен, тъй като рано или късно ще излезе наяве. Тя искаше развод.
— Това не означава, че е искала да се самоубие — отбеляза Дебра. — Означава, че е искала да продължи напред. Питай ме откъде знам. От три години съм свободна и не съм съжалявала нито ден.
— Не ми се иска да вярвам, че е било свършен факт — каза Стюарт. — Но това ми каза тя.
— Не може да е искала да те напусне — обади се Дебра. — Искам да кажа, ти си… В какво отношение по-точно не беше идеалният съпруг?
— В твърде много отношения, Дебра, повярвай ми — отговори Стюарт.
Конли докосна леко рамото на приятеля си.
— Получаваш удари отвсякъде, но тук можеш да се отпуснеш, Стю. Каза ли защо е искала да те напусне? Да не би да е имала любовник?
Бързо поклащане на главата.
— Не мисля, че е било това. Откъде би намерила време? Но не знам със сигурност. Може да е какво ли не. Просто не е била щастлива с мен.
Очите на Дебра отново бяха станали като стъклени. Тя се протегна, за да докосне ръката на Стюарт, и направи крачка към него.
— Нека не мислим за това точно сега, става ли? Нека заедно да опитаме да изясним какво трябва да направим на този етап.
— Добра идея — съгласи се Конли. — Можеш ли да ми помогнеш да убедим Стюарт да си наеме адвокат? Имам някого предвид. А с този развод в цялата бъркотия със сигурност ще му трябва адвокат.
Все още с ръка върху ръката на Стюарт, Дебра кимна.
— Стюарт — тихо промълви тя, — мисля, че трябва да послушаш приятеля си.
5
При нормално развитие на нещата Девин Джул поне няколко дни нямаше да чуе и дума за аутопсията на Карин Горман. Но случаите на убийство в Сан Франциско — около две убийства всяка седмица — не можеха да бъдат сравнявани, да речем, с тези на Оукланд, на осемнайсет километра от другата страна на залива, с неговите сто и двайсет убийства на година, но тъй като аутопсии се назначаваха не само при насилствена смърт, а и при смърт на бездомници и при всички подозрителни смъртни случаи, обикновено кабинетът на съдебния лекар имаше недовършена работа по аутопсията поне два дни след пристигането на тялото в моргата.
Днес обаче, все още гладен след оскъдния си обяд в ресторанта на Лу, Джул тъкмо бе влязъл в отдел „Убийства“ на четвъртия етаж в Съдебната палата, когато лейтенант Марсел Лание го видя и го повика.
Вратата на малкия кабинет на Лание, оформен в ъгъла на също толкова малката и претрупана стая, която служеше за канцелария на петнайсетте инспектори в отдел „Убийства“ на града, беше отворена. Зад нея лейтенантът обядваше на грамадното си бюро — огромен сандвич от ръжен хляб, натъпкан с девет или десет сантиметра пастърма или солено говеждо със сирене и туршия. Лание спря да дъвче, отпи глътка от кутийката си с диетична кола, преглътна и каза:
— Не може да е вярно, така че вероятно е шега. Обаче Страут — Джон Страут, седемдесетгодишният съдебен лекар на Сан Франциско — се обади и каза, че са готови с предварителното кълцане на твоето момиче. Сигурно ще искаш да слезеш и да видиш докъде са стигнали.
Обикновено Джул присъстваше на аутопсията, но разговорът му с Горман бе взел предимство.
— Открили ли са нещо?
— Поне така изглежда. Не допускам, че ще ни се обади, ако няма за какво да говорим.