Джул не успя да схване непосредственото значение на репликата му, ако изобщо имаше такова. Страут обаче беше прав. Повечето жители на Сан Франциско с определени икономически възможности — а семейство Горман спадаха към тази група — даваха стъклото и хартията за рециклиране, както си му е редът. Градската община дори осигуряваше отделни контейнери. Хора, живеещи като семейство Горман, обикновено не изхвърляха празна бутилка от вино в кошчето за отпадъци.
— И какво ти говори това, Джон? — попита Джул.
— Ами, две неща. Първо, който и да го е изхвърлил, не е разсъждавал трезво, може би паникьосан от това, което току-що е сторил. Второ, може би не е знаел къде обикновено хвърлят отпадъците за рециклиране.
— Това не ми харесва особено — рече Джул.
— Защо?
— Би изключило съпруга.
— Да, допускам. Смяташ, че той го е направил?
Джул не разкри картите си.
— Той се е обадил. Би ми помогнало да знам кога е починала, тъй като той твърди, че е пристигнал в града в шест сутринта днес.
— Е, ако това е вярно, не е бил съпругът. Макар че, боя се, поради потапянето в горещата вана, точното време е разтегливо.
— Не искам да чувам това.
За един кратък миг лицето на Страут доби развеселено изражение.
— Кой знае защо и аз си помислих, че няма да искаш, инспекторе, но дори при това положение може би разполагаме с достатъчно, за да пипнем твоя човек.
— Слушам те.
— Ами, факт е, че когато сутринта хората ми са стигнали на мястото, тя е била напълно вкочанена, което означава, че е била мъртва от поне един час.
— Един час ли? Аз мислех…
— Знам, какво си мислел — че вкочаняването настъпва след около два часа. Топлината обаче ускорява процеса и той може да се развие напълно за един час.
— Което би осигурило на съпруга много време.
— Може би. С изключение на едно нещо.
— Какво е то?
Вместо да отговори, Страут се протегна, хвана ръката на Карин за китката и я повдигна, така че да се свие в лакътя. Когато я пусна, тя падна отново на масата.
— Както виждаш, вкочаняването почти е отминало. Когато тялото пристигна тук и го поставихме на масата, което стана точно в 8:43, вече беше във фазата, в която можеш с известен натиск да раздвижиш ставите. Следователно пълното вкочаняване, което трае приблизително от третия до осмия час, е било приключило. А това ще рече, че смъртта е настъпила най-късно в 12:43 или час преди това.
— Ами телесната й температура?
Страут поклати глава.
— Опасявам се, че в случая е безполезна. Сварила се е до около 40,5 градуса. Вътрешната й температура, когато персоналът ми е пристигнал в къщата, е била 39,4 градуса. Когато я донесоха тук, все още беше над 38. Ако искаш, може да сложиш някакви ръкавици и да пипнеш, за да видиш как е в момента. Действай.
— Ще пропусна, Джон, мерси.
— Е, както искаш. — Той пъхна собствената си ръка с гумена ръкавица в кухината, която беше разрязал под гърдите й, и кимна, сякаш потвърждаваше нещо за себе си. — Адски близо до моята и твоята в момента — каза той. — Според мен е била във ваната през по-голямата част от нощта и това се съгласува с времето на настъпване на смъртта, за което говорим.
Джул скръсти ръце в опит да се стопли.
— Значи не се е удавила?
— Студено ли ти е, инспекторе? Може да ти намерим някаква престилка, искаш ли?
— Добре съм, благодаря.
— Не можем да позволим тук да стане твърде топло. Нали ме разбираш? Но да отговоря на въпроса ти. Да, удавила се е. Вероятно първо е загубила съзнание след удара, а след това са я задържали под водата. Но определено се е удавила.
— А ударът по главата? Можел ли е да я убие, ако преди това не се е била удавила?
— Не. Моето предположение е, че някой я е натиснал надолу и я е задържал. Вероятно не е отнело и трийсет секунди. И, разбира се, тя вероятно не е била в състояние да окаже сериозен отпор. Само че ще бъде адски трудно за доказване.
Джул се намръщи.
— Защо така?
Страут нежно прокара обвития си в гумена ръкавица палец през обръснатата контузия.
— Ами, заради тази област около фрактурата, която разглеждаме. Виждаш, че има малка подутина, което означава, че след удара тук е имало приток на кръв. Всеки добър адвокат ще каже, че жената просто е ударила главата си по някое време, преди да се мушне във ваната, и няма наистина сигурен начин да се докаже, че не е така. Между другото, алкохолът в кръвта й беше 1,1 %о, така че от юридическа гледна точка тя е била пияна, а освен това при първия оглед ми се стори, че в организма й има някакво успокоително…