— Викодин — каза Джул.
— Все още не знам, но е възможно — сви рамене Страут. — Работата е там, че жената може просто да е припаднала от виното, опиатите и топлината, да се е подхлъзнала, да се е оказала под водата и да се е удавила. Няма начин да бъде доказано, че не е така.
— Значи не би го определил като убийство?
Страут много добре познаваше играта и насладата от нея потрепваше по лицето му.
— Ами, убийство е, докато не отсъдя друго. И от това, което виждам тук, с тази подутина, не смятам да го нарека самоубийство. Така че, при всички положения вратата продължава да бъде отворена за теб.
— Ти обаче не си склонен да го наречеш убийство? — Джул се усмихна непринудено. — Ще те черпя един хубав обяд при Лу.
— Не мога. Съжалявам. Още не съм стигнал дотам. Ако е било убийство, а между нас казано, мисля, че вероятно е било, имаш тежка задача. Човекът е свършил адски добра работа, говоря само от професионална гледна точка. Ще бъде страшно трудно да се докаже убийство, след като не мога да се закълна на свидетелското място, че изобщо е било убийство. Ще ме попитат дали е възможно да е било злополука или дори самоубийство, и ще трябва да им отговоря утвърдително. А не това искаш да чуеш, нали?
— Добре, но ето каква е другата картина, която не мога да избия от главата си.
След като остави Страут, Джул се бе отбил горе на третия етаж при прокурорите, по-точно в малкия и тесен кабинет на заместник-прокурора Джери Ейбрамс. Сега Джул седеше на неудобния дървен стол зад бюрото на колегата на Джери, който щеше да прекара следобеда в съда.
— Стюарт Горман се прибира вкъщи в безбожно ранен час? Шест, шест и трийсет, някъде по това време, нали така? Ти някога тръгваш ли на път в два сутринта? Аз никога. Както и да е, мотае се известно време, качва се на горния етаж и вижда, че в леглото няма никого, след което слиза долу, излиза навън при горещата вана и открива съпругата си. Следиш ли ми мисълта?
Ейбрамс, вдигнал крака на бюрото си и допрял връхчетата на пръстите си пред устата, отвори очи и наведе глава. Слушаше много внимателно. Описа кръг във въздуха с показалеца си, което означаваше Джул да продължи да говори.
— Така, значи той я изважда от ваната и когато пристигат първите ченгета, й прави изкуствено дишане. — Джул спря, после попита: — Разбираш ли?
Ейбрамс отново отвори очи.
— И какъв е проблемът? Ако знае как се прави изкуствено дишане, ще опита…
Джул обаче протегна дланта си.
— Почакай малко, Тонто. Според това, което току-що разбрах от Страут, проблемът е, че въпросното действие трябва да е станало, докато жената е била напълно вкочанена. Била е вдървена като дъска. И не ме интересува колко мъртвеца е виждал човек. Дори да ти се случва за пръв път, няма да объркаш тяло, което вече се е вкочанило, с припаднал, за когото има надежда да бъде върнат към живота.
— Вероятно е така. — Погледът на Ейбрамс бързо премина по ъглите на стаята. — И мисълта ти е…?
— Мисълта ми — рече Джул — е, че Горман очевидно трябва да е знаел, че жена му е мъртва. Как е възможно да не е мъртва? Разиграл е сценка, когато момчетата от Главния участък са се появили в отговор на спешното обаждане. Влизат и го виждат как й прави изкуствено дишане… разбираш ли какво искам да кажа? Все едно се опитва да помогне, а не я е убил.
— Може би просто е изпаднал в паника и наистина се е опитвал да я спаси.
— Джери, тя е била мъртва под водата от шест часа. Твърде неправдоподобно е.
— В живота, може би е така. Но е правдоподобно, както се казва, за съдебните заседатели. Ако аз го защитавах, си представям как бих казал: „Дами и господа съдебни заседатели, под напора на чувствата, когато е открил мъртва във ваната любимата си съпруга, за която е женен от двайсет години, на г-н Горман му е хрумнало единствено да опита отново да й вдъхне живот, макар и да е изглеждало невъзможно. Той я е обичал толкова много, че може би любовта му е способна да предизвика чудо. Нищо друго не е можел да стори“. — Ейбрамс разпери ръце. — Това звучи адски добре, Дев. Двама или трима от общо дванайсетте заседатели ще го приемат напълно, никакъв проблем.
— Аз не мога.
— Е, разбира се, че не можеш. Нелепо е в точния смисъл на думата. И откога това е причина да не представиш довод пред съдебните заседатели?
Ейбрамс най-сетне свали краката си на пода и се повдигна в стола си, поставяйки лактите на бюрото си.
— Как е алибито му?
— Казва, че е бил на път, слизал от Екоу Лейк, малко на югозапад от Тахо. Тръгнал, както мисля споменах, в два часа, тъй като не можел да спи.
— Значи може да е тръгнал, да речем, в осем предната вечер, но никой не знае?