— Неспособност за съсредоточаване и хиперактивно разстройство — рече Джина. — Всички кучета страдат от това.
— Не и Барт.
Барт бе домашният любимец на Уес в продължение на почти петнайсет години — едър боксер, когото преди няколко месеца се наложило да приспи. Преживяването почти разби сърцето му, докато преди около три седмици приятелката му Сам не се бе прибрала вкъщи с Гърт.
— Когато някой подхвърлеше топка на Барт, той знаеше какво да прави с нея. Гърти няма ни най-малка представа. Може би това са мъжки работи.
— Мъжки работи ли?
— Нали Барт беше мъжко куче. Гърти е момиче. Може би женските кучета не обичат игрите с топки.
— Може би все още не си я дресирал, Уес. Възможно ли е там да е причината?
— Опитвам се. Занимаваме се с това от половин час, обаче нали я виждаш. — Гърт продължаваше да се наслаждава на почесването по коремчето, което Джина й прилагаше. — Безнадежден случай.
Джина се изправи и леко изтупа малко кучешка козина от полата си.
— Продължавай в същия дух. Сигурна съм, че все някога ще схване. — Джина сякаш едва сега забеляза партньора си. — Между другото, готин екип. Много професионален. Ще ми се да бях видяла физиономията на Филис, когато си минал покрай нея.
Филис, възстарата, твърдоглава и властна администраторка на фирмата, обслужваше телефоните в центъра на фоайето един етаж по-долу с цялата топлота и съпричастност на един ледник. Уес сви рамене.
— Тепърва ще ме види следобед. Качих се с асансьора направо от гаража. — Замълча. — Нали ти казах, че не очаквам клиенти — додаде той. — Нито пък компания.
— Ами, опасявам се, че вече имаш такава. — Джина подпря бедрото си на облегалката на канапето и полюшна крака си напред-назад. — Тъкмо идвам от Палатата. Знаеш ли колко адвокати, очакващи да се доберат до конфликтни дела, имат в списъка си? Преди бяха двайсет и пет. Получаваш дата приблизително веднъж в месеца. Сега са сто и десет. Трябва да се радваш, ако получиш три дати в годината.
Фаръл прекоси стаята, взе гумената топка, освободи място върху библиотечната си маса и седна на нея.
— Три не е много. Явно се е разчуло. Представяш сметката на общината и ти плащат. Сладка работа. Гърти! — Той размаха топката, хвърли я отново в другия край на стаята и пак насочи вниманието си към Джина. — И човек никога не знае какво ще му се падне. Последния път, когато отидох там, получих само един пиян шофьор — случай на шофиране в нетрезво състояние — и трябваше да го защитавам. Човекът се справял добре, почти издържал пробата на място за алкохол в кръвта, но когато ченгето го попитало кога е започнал да пие, отговорил: „В Панама през 1989 г.“.
— Прекрасно — каза Джина.
— А ти защо си ходила там? Последния път, когато проверих, разполагахме с доста голям брой дела. Освен това мислех, че в известна степен си се оттеглила от активната юридическа практика, както се казва. — Той посочи топката. — Донеси я, момиче. Донеси я.
— Ами да, през уикенда мислих доста за това и реших, че е време отново да се заема. Аз съм адвокат, трябва малко да се занимавам с право.
— Ами книгата?
— Книгата няма да ми избяга. Ще си бъде там, ако реша да се върна към нея. Няма движение и в буквалния смисъл. Тя е просто нещо, зад което се крия. — Джина хвърли поглед натам, където Гърти се въртеше около топката и я душеше. — Както и да е, не исках да отмъквам платени часове от хлапетата. Винаги съм държала името си в списъка и реших този път да се възползвам от реда си, вместо да пасувам.
Интеркомът на телефона върху библиотечната маса избръмча и Уес го вдигна.
— Да, Филис? Каква интуиция, мила. Да, тя е тук. Почакай за момент, сега ще ти я дам. Може ли да й кажа кой я търси? — Веждите му се повдигнаха. — Сериозно? Тук? — Докато й подаваше слушалката, Уес прошепна: — Джед Конли. Не е тук, а на телефона.
По всевъзможни причини Джина не искаше да разговаря с Джед Конли в стая, в която има и друг човек, затова накара Филис да помоли члена на Щатския съвет да изчака малко, докато тя се сбогува с Уес и бързо слезе по стълбите от кабинета му в главното фоайе долу. Там даде на Филис знак, че ще приеме обаждането в собствения си кабинет в ъгъла, стигна на бегом и вдигна при второто позвъняване.
— Ало. Джина е на телефона.
— Джина. Обажда се Джед Конли.
— И аз така разбрах, но не бях сигурна, че чух добре. Много време мина.
— Да, така е. И двамата имаме много работа, а?
— Ти имаш малко повече от мен. Как си?
— Добре. Общо взето добре. А ти? — Той снижи гласа си. — Съжалявам за Дейвид. Велик човек.
Тя сдържа въздишката си.