— Да, ами… благодаря ти. От Сакраменто ли се обаждаш?
— Не. В града съм, в „Травъл Лодж“ на Ломбард Стрийт. Знаеш ли мястото?
— Разбира се. Но, честно казано, никога не съм те смятала за човек, който би отишъл в „Травъл Лодж“. Там ли си отседнал?
— Всъщност съм при един приятел, който изглежда незабавно се нуждае от адвокат.
— Ако не ме лъже паметта, Джед, ти не си ли точно такъв?
— Вече не. Не съм стъпвал в съдебна зала от години. Всъщност малко след последните няколко… спречквания с теб.
Джина усети как по лицето й се появява руменина. Двамата с Джед никога не бяха имали сериозна емоционална връзка, но много преди Конли да се ожени, бяха имали някое и друго спречкване в спалните си, както и в съдебната зала.
— Е, поласкана съм, че се обади, но трябва да отбележа, че съм малко изненадана, че си се сетил за мен.
— Защо? Ти си чудесен адвокат.
— Който нито веднъж не те е победил в съда, доколкото си спомням, а аз си спомням добре.
— Защото всичките ти клиенти бяха виновни.
— Предполагам,#че е така — мрачно призна тя. — А твоят приятел? Той виновен ли е?
— Стюарт Горман — рече Конли. — Не, не е виновен. Но наистина се нуждае от адвокат, който да се постарае Стюарт да не обърка нещата. — След кратко колебание додаде: — Знам, че се обаждам съвсем внезапно, но с тези неща е така.
— Не това е проблемът — рече Джина. — В интерес на истината, моментът е изключително подходящ. Говориш за Стюарт Горман, писателя?
— Да. Чувала ли си за него?
— Не и допреди няколко часа. Явно обаче светът е доста малък, защото тъкмо обядвах с полицая, който го е разпитвал сутринта в дома му.
— Шегуваш се.
— Не. Девин Джул. Който, между другото, не е толкова сигурен, колкото теб, че Горман трябва просто да премине през това.
— Така ли каза?
— Прочетох между редовете. Но той е ченге. Те винаги така смятат.
— Е, прикрил е подозренията си доста добре. Стюарт е останал с впечатлението, че той е свестен човек.
— Може и да е. Просто смята, че щом съпругата е мъртва, съпругът вероятно има нещо общо с това.
— Не и в този случай. Ще имаш ли възможност да дойдеш?
— Кога?
— Горе-долу сега.
Мълчание, след това Джина каза:
— Обмислям. Нали знаеш, че никога не съм защитавала някого в дело за убийство?
— Няма да се стигне дотам — каза Конли.
— Не съм сигурна, че инспектор Джул би се съгласил с теб.
— Добре, де. Но дори да се стигне, нали и двамата ти партньори са участвали в процеси за убийство?
— Да, но те не биха… искам да кажа… — Изведнъж Джина се развълнува. — Ама какви ги говоря! Разбира се, че проявявам интерес. Просто не искам да се представя зле пред клиента ти.
— Той не ми е клиент. Приятел ми е. Ще бъде твой клиент.
— Добре — каза тя. — Но непременно му предай, каквото ти казах. Той трябва да знае с кого ще си има работа.
— Значи ще дойдеш?
— Дай ми половин час.
— Джина. Благодаря ти, че дойде. — Джед протегна ръка, за да се здрависа с нея. Огледа я одобрително. Обгърна стиснатите им ръце с другата си ръка. — Смятах, че съгласно законите на времето трябва да изглеждаме по-възрастни.
Тя поклати глава с усмивка.
— Не започвай. Ти самият не се справяш никак зле. — Джина стисна за миг ръката му, след това се отдръпна. — Навреме ли идвам?
— Все още нито полицията, нито медиите са идвали отново, ако това имаш предвид?
— Точно това имам предвид.
— В такъв случай, пристигаш навреме. Заповядай.
Джед се обърна и зад него се показаха мъж и жена, които току-що бяха станали от канапето.
— Джина Роук, Стюарт Горман. А това е Дебра…
Красивата млада жена пристъпи напред.
— Драйдън — рече тя и се здрависа с Джина самоуверено и крепко. — Дебра Драйдън. Аз съм балдъзата на Стюарт. Сестрата на Карин. — Полуизвърната, закрилнически постави ръката си върху рамото на Стюарт, за да го включи в запознанството, а езикът на тялото й открито демонстрираше най-малкото силно привличане към съпруга на мъртвата й сестра. — Толкова се радваме, че успяхте да дойдете.
— Надявам се да мога да помогна с нещо. — Джина се завъртя и протегна ръка. — Господин Горман, приятно ми е да се запознаем.
— Стюарт — каза той и пое ръката й, — не господин Горман. Изглежда всички са на мнение, че се нуждая от адвокат, затова благодаря, че дойде.
Джина вдигна рязко глава.
— Да разбирам ли, че ти не си на това мнение?
— Както заявих пред абсолютно всички — сви рамене той, — не бях тук, когато съпругата ми е починала, затова смятам, че би било пресилено да се прави изводът, че аз съм я убил.