— Може и така да е — каза Джина, — но трябва да внимаваш какво говориш пред полицията. Джед каза ли ти, че съвсем случайно днес обядвах с инспектор Джул? Не останах с впечатлението, че той смята смъртта на съпругата ти за самоубийство. Нито пък че не е възможно да си замесен.
Стюарт повдигна раменете си, след това ги отпусна.
— Е, ще го разбере. Не бях там.
— Къде беше?
— Горе в хижата. Имаме къща на Екоу Лейк.
Джина се сепна.
— Бил си на Екоу Лейк миналия уикенд?
— Да. Какво чудно има?
— И аз бях там. Всъщност край езерото Тамарак, точно от другата страна на Екоу.
— И аз ходих. Искам да кажа край Тамарак. Боже, как може да е било едва снощи? Все едно се случи миналата година. Наистина ли беше до Тамарак?
— На палатка — кимна тя. — На западния бряг.
Стюарт вече по-охотно участваше в разговора, а лицето му даваше признаци на въодушевление въпреки умората.
— Бях на любимата си скала на източния бряг точно по залез-слънце.
— О, боже! — Джина също се бе увлякла. — Може би дори съм те видяла.
В този момент обаче се намеси Дебра:
— Е, всичко това е наистина изключително, но всъщност не е най-важното дали някой е видял Стюарт там горе или не, нали така? Освен ако — обърна се тя към Джина — не сте видели как той тръгва от хижата си рано сутринта.
Джина се сепна от тона на Дебра. Стори й се, че долови нещо повече от обикновено закрилничество. Заприлича й на ревност, а това можеше да означава, че между Дебра и Стюарт има нещо.
Дебра постави ръката си върху тази на Стюарт и този път той я покри с дланта си и остана така за момент.
— Няма значение къде си бил снощи по залез-слънце, Стюарт. Важното е, че си напускал хижата си едва рано тази сутрин.
Джина осъзна, че всички останали в стаята знаят повече подробности около случая от нея.
— По кое време, Стюарт? — попита тя.
— В два часа — каза той.
По лицето на Джина се изписа неудовлетворението й от отговора.
— В два сутринта?
— Може би всички трябва да седнем — предложи Джед. — Да уточним фактите.
От двете страни на малкото канапе имаше два стола. Джина и Джед седнаха на тях, а Стюарт и Дебра заобиколиха малката масичка и седнаха един до друг на канапето.
Щом всички се настаниха, Джина се наведе напред на стола си и повтори предишния си въпрос.
— Стюарт, каза, че си тръгнал от хижата си в два часа тази сутрин?
Той кимна.
— Не можех да спя, затова реших да тръгна надолу, за да изпреваря движението.
— Спря ли някъде за бензин или нещо такова?
Още едно кимване.
— Отбих да заредя точно преди Сакраменто. Ходих до тоалетната. — Той внезапно се размърда, смъкна ръката си от облегалката на канапето и бръкна в задния си джоб, за да извади портфейла си. Порови малко и каза: — Ето го: „Арко ол найт“ в Ранчо Кордова. Четири и петнайсет тази сутрин. — Подаде разписката на Джина.
Дебра обаче я взе първа поразително бързо и й хвърли един поглед. Когато приключи, тя я предаде на Конли, който погледна Стюарт и каза:
— Ами ето го и твоето алиби.
Накрая подаде бележката на Джина.
— Казах ви — рече Стюарт. — Не бях тук.
— Ако там има охранителни камери — каза Джина, — още по-добре.
— Точно така — кимна Джед Конли.
— Е, не е абсолютно сигурно, но ще помогне — каза Джина.
Изглежда най-сетне напрежението и умората оказаха влияние върху Стюарт. Той се приведе напред на канапето с изписано по лицето раздразнение. За пръв път повиши глас:
— Не разбирам защо продължавам да чувам неща от сорта на „не е абсолютно сигурно“. Какво не е абсолютно сигурно? Не съм убил съпругата си. Защо ви е толкова трудно да го проумеете?
Дебра възпиращо постави ръка върху коляното му и я задържа там. Изтощен, Стюарт отново се отпусна в канапето.
Джина забеляза физическата близост и си пое дъх, за да си даде минутка. Ако Стюарт и Дебра бяха любовници, това значително усложняваше нещата. Тя си наложи общителен тон:
— Стюарт, тя е имала голяма подутина на главата си.
— Знам — каза той.
— Вероятно достатъчна, за да причини загуба на съзнание.
— Вероятно — съгласи се той, — но дори Джул каза, че не е сигурно. Може да е паднала. И това се случва.
— Да, случва се. — Джина нямаше намерение да спори. Тя смяташе да подреди фактите. — Казал си на инспектор Джул, че в петък съпругата ти е заявила, че ще подаде документи за развод. Нали? — Не дочака отговор. — Каква застраховка имаше съпругата ти?
— Мисля, че полицата беше за по три милиона за всеки от нас.