Веждите на Джина се повдигнаха с милиметър.
— Три милиона — повтори тя с равен глас. — И освен тях с колко пари разполагаш в момента?
— Всъщност не знам. Не съм се замислял.
— Добре. Но във всеки случай личното ти състояние е с доста милиони по-голямо, отколкото е било в петък, нали?
— Предполагам, че е така.
— Предполагаш, че е така. Инспектор Джул също знае това, нали? Защото ти си му казал, права ли съм?
— Може би не с всички подробности, но да. Сигурно. В общи линии.
— Казал си му и колко засегнат от съпругата си си се чувствал? И че всъщност през целия уикенд просто си размишлявал над това колко много я мразиш?
— Нали не си казал това, Стю? — намеси се Джед.
Свиване на рамене.
— Може и да съм. „Мразя“ звучи малко силно. Не си спомням да съм казвал точно, че я мразя.
— Според мен Джул не си измисляше, когато ми разказа за това на обяд, да не говорим, че той така или иначе разполага с точните ти думи на запис — каза Джина.
Очевидно фактът, че Джул тайно го е записал, започна да прониква в съзнанието на Стюарт и го разтревожи.
Джина още повече смекчи гласа си:
— Стюарт, искам да кажа само, че си голяма точка на радара на Джул и не бива да позволяваш фактът на твоята невинност и дори наглед силното алиби да те залъгват, че не е възможно да пострадаш много и да се окажеш обвинен в убийството на съпругата си. Подутината на главата й е лоша новина. Както и новопридобитото ти състояние, колкото и да ти е неприятно. Да не говорим за това, че си донякъде обществена личност, от което медиите ще се възползват, преди да успееш да разбереш какво ти се е случило. Дори и невинен, дори и с алиби, може за секунди да се превърнеш в следващия 0’Джей Симпсън. — Джина се облегна назад. — Затова в случая е по-добре да се опитаме да се презастраховаме и повече да не ти позволяваме да разговаряш насаме с ченгетата.
— За разлика от мен обаче 0’Джей наистина го е направил — каза Стюарт.
— Не — поклати глава Джина. — Според съда, който не успя да докаже, че той е виновен, Симпсън беше невинен, дори в действителност да е било обратното. И — чуй ме внимателно, Стюарт — също толкова възможно е от време на време съдът да заключава, че човек е убил съпругата си, дори всъщност да не е така. Трябва да проумееш това и да го вземеш много, много на сериозно. Съдът не се занимава с факта на вината или на невинността. Той се занимава с разрешаването на спорове. И така, в случая се опитваме да избегнем превръщането ти в каквато и да било част от спора за това кой е убил съпругата ти. А ти вече си ужасно близо да се озовеш насред всичко, в което не искаш да бъдеш замесен. Достатъчно ясно ли е?
— Мисля, че това е гадно — отговори Стюарт.
— Напълно съм съгласна. Но такава е действителността. Сега, ако нямаш нищо против, ще се обадя на инспектор Джул и ще му кажа, че си наел мен, че естествено много бихме искали да съдействаме с каквото можем за разследването му, но че съм ти дала указания от сега нататък да не разговаряш с него, без да присъствам и аз. Мислиш ли, че можеш да го приемеш?
Стюарт продължаваше да не одобрява ставащото, но постепенно започна да кима с глава.
— Изглежда се налага.
— Точно това е верният отговор.
Джина извади клетъчния телефон от куфарчето си и започна да набира разни номера.
— А сега, ако и двамата нямате нищо против — каза Джина, — бих искала със Стюарт да обсъдим някои неща насаме.
Гърбът на Дебра се изправи, сякаш през тялото й бе преминал електрически ток. Очите й внезапно проблеснаха, когато се завъртя рязко на дивана.
— Защо?
Подразнена, Джина й хвърли озадачен поглед.
— Мисля си, че е съвсем очевидно. Трябва да обсъдим стратегията си и след това той може да ми разкаже всичко, което съм пропуснала.
— Нищо не сте пропуснали. Не установихме ли току-що помежду си, че той не е направил нищо лошо? Прибрал се е вкъщи сутринта и се е обадил на спешна помощ, след това е провел разговора си с вашия инспектор, което вие изглежда вече…
— Деб — намеси се Стюарт. — Всичко е наред. Тя е тук за това.
— Но ти трябва да… искам да кажа… — Дебра не успя да обясни точно какво има предвид и опита отново: — Не мисля, че трябва да си тръгваме. Можем да бъдем тук, за да ти помагаме, ако се наложи.
— Става въпрос за законното право на поверителност между адвокат и клиент — намеси се Джед. — Ако разговаряш с адвоката си и позволиш на някой друг да се включи в разговора, правото се нарушава.
— Но не е добре той да остава сам в този момент — възрази Дебра.