— Той няма да бъде сам — напомни й Джина. Усмихна се сухо и делово добави: — Опасявам се, че това наистина не е молба — обърна се тя към Стюарт, — а е условие.
Клиентът й кимна.
— Не се тревожи, Деб. Ще се оправя. Тя е на наша страна.
Джед вече беше на крака.
— Стюарт е прав, Дебра. Най-доброто, което можем да направим, е да ги оставим да се залавят за работа.
Хапейки долната си устна, Дебра продължи да се съпротивлява още една секунда, но накрая сви рамене, изсумтя и се изправи. Стюарт стана заедно с нея. Тя постави ръка на рамото му и му каза, че ще бъде на мобилния си телефон, ако му потрябва.
— Ял ли си нещо? Мога да ти донеса нещо за вечеря, когато приключите тук. Или пък да хапнем навън.
— Може — каза той, — но по някое време трябва да взема Ким. Тя ще хване автобуса от Санта Круз.
— О, Боже, разбира се. Ким. Може да слезем до „Грейхаунд“ и да я вземем заедно. Само ми кажи.
— Добре.
Джед Конли стоеше до отворената врата и я държеше.
— Джина, ако ти трябвам за нещо друго, имаш всичките ми номера. И още веднъж, благодаря ти, че дойде.
Той хвърли очакващ поглед на Дебра и направи знак към вратата. Тя се обърна и хладно отсече към Джина:
— Да, благодаря ви.
Когато излязоха, Джина седна на стола си и остави Стюарт да се настани удобно на канапето. Усмихна се, когато срещна погледа му. Облегна се назад, прие небрежно изражение и кръстоса крака.
— Е — поде тя, този път много внимателно, — как се справяш?
Въпросът го свари неподготвен. Той потри с ръка небръснатата си буза. Накрая си пое въздух с пълни гърди и го изпусна.
— Не особено добре. Непрекъснато си мисля, че това не може да е истина, че ще се събудя и то няма да се е случило.
— Знам. Отначало чувството е такова. — Джина също пое дълбоко въздух. — Годеникът ми беше убит преди няколко години. Все още понякога ми се струва, че не е истина.
— Съжалявам — каза той.
Джина сви рамене.
— Продължавай. — Стегна се, не бе имала намерение да разкрива нищо за себе си. — Но ти вече си казал на инспектор Джул, че със съпругата си сте имали проблеми.
— Това, че сме си имали проблеми, не означава, че съм искал да умре.
— Разбира се, че не. Но чувствата ти към нея може да се превърнат в тема на обсъждане. Те са тема на обсъждане.
— Това въпрос ли е?
— Ето това е въпрос — обичаше ли я?
Стюарт се поколеба и почеса родилния белег до окото си.
— Някога я обичах.
— Но вече не?
— Просто вече не си пасвахме особено. Не обичахме да правим едни и същи неща. Но до миналия петък… не знам, в известна степен го смятах за поредния период, с който вероятно ще се справим, както сме се справяли и с други такива. Дъщеря ни тъкмо замина в колежа преди две седмици и вкъщи беше различно без нея, но мислех, че по някое време положението ще се нормализира. А дотогава щях просто да изчакам.
— Значи ти не искаше развод? Ти самият?
— Не съм го обмислял сериозно, преди тя да го спомене, ако това имаш предвид.
Джина кимна.
— Върши работа. Значи не сте се карали?
— Не. Тя работеше през цялото време и когато си беше вкъщи, аз обикновено се стараех да не й се пречкам. Почти не разговаряхме, как да се скараме?
Джина спря за момент, след това го изрече:
— А сестра й?
Лицето на Стюарт се свъси.
— Какво за нея?
— Ти и тя.
— За какво говориш? Няма аз и тя. Деб и аз сме приятели.
— Да, видях. Съпругата ти не ревнуваше ли от нея?
— Не. Или поне нямаше причина да ревнува.
— Не е същото. Просто ти казвам, че ще имаш проблеми, ако си имал любовна връзка със сестрата на съпругата си и това се разчуе. А то ще се случи, ако сте имали връзка.
— Това не би означавало, че съм убил Карин, за Бога! — леко повиши тон Стюарт.
Джина обаче трябваше да уточни този факт. Тя свали преметнатия си върху коляното крак и се приведе към него.
— Просто за сведение, Стюарт — взаимоотношенията ти с Дебра в момента не са и никога не са били интимни?
— Не. Да. Искам да кажа, точно така.
Достатъчно съмнително, помисли си Джина, и добре прикрито. Но каза само:
— Добре. Защото ако си имал връзка с нея, това би бил много сериозен мотив.
— Вече ти казах, че нямам.
— Знам, че ми каза. — Тя се взираше в него и чакаше.
Непреклонен, той отвърна на втренчения й поглед за няколко дълги секунди. Накрая самият той се приведе напред.
— И освен това — отбеляза той, — бях на Екоу Лейк, когато Карин е била убита или е починала, или се е самоубила. Струва ми се, че го споменах няколко пъти. Така че на кого му пука какъв мотив може да имам или да нямам? Не е възможно да съм го извършил аз.