— Доколкото знам, не. — Загледана в телевизора, Лиса Мур изведнъж се оживи. — Боже мой, не мога да повярвам — възкликна тя. — Ще ме извините ли, инспекторе, само за момент. — Тя посочи напред, след това се протегна и увеличи звука на телевизора. — Вижте, и момчетата са в студиото.
И наистина. Водещият обясняваше, че вече и тримата са били освободени от затвора и че са на по двайсет и няколко години. Горката жена, за която този обрат очевидно бе неочакван, се беше залепила за стола си със зяпнала уста, някъде между сълзите и истерията. Зрителите в студиото бяха пощурели.
— Сигурно е нагласено — отбеляза Джул.
— Не, не. Той винаги прави такива неща. Страхотно шоу Джул и неговата свидетелка проследиха заедно действието на екрана. След като накрая жената стана от стола си, а от телевизията заглушиха думите й, когато започна да ругае водещия и разплакана избяга от сцената, Лиса Мур отново намали звука и насочи вниманието си към инспектора.
— Извинете. Докъде бяхме стигнали?
— Обсъждахме дали крясъците на Стюарт и Карин някога са водили до нещо друго. Имам предвид, телесно посегателство. Вие казахте, че ако е имало такова нещо, не го знаете.
— Точно така. — Тя присви очи, за да се съсредоточи, а после отново се протегна и напълно изключи звука на телевизора. — Освен… а, почакайте, може би веднъж миналото лято. Не знам дали защото са се карали или нещо такова, но когато се прибрах от работа, пред къщата имаше паркирана полицейска кола.
— Пред къщата на Стюарт и Карин?
— Да. Аз спрях и постоях за момент — чудех се дали да не почукам да проверя какво се е случило, да помогна с нещо. Но накрая просто се прибрах. Когато по-късно погледнах навън — не много по-късно, — колата вече я нямаше.
— Сигурна ли сте, че е дошла заради тях?
— Ами, не, отначало не бях сигурна, макар че беше паркирана точно пред къщата им. Но след като колата си замина, се обадих у тях и попитах Стюарт дали всичко е наред, казах, че съм видяла полицейската кола, и така нататък. Отговори ми, че всичко е наред. Било просто недоразумение.
— Недоразумение ли?
— Така каза.
— Какво недоразумение? Вие попитахте ли го?
— Не. Изглежда не му се говореше много за това.
— Някога забелязвали ли сте някакви белези по Карин? Насинено око? Нещо такова?
Тя поклати глава.
— Обаче аз и бездруго не я виждах толкова често.
— Значи така и не разбрахте защо полицейската кола е била там?
— Е, не от тях. — Изглежда отговорът я накара да се почувства неловко. Тя продължи: — Говорихте ли вече със семейство Сътклиф? Съседите от другата страна?
— Още не.
— Ами, Хариет, госпожа Сътклиф. Тя бе повикала полицията. Уплашила се, че там някой ще бъде убит.
В: Три, две, едно. Разследване номер 07-232918. Инспектор Девин Джул, значка 1667. Часът е 15:15, понеделник, дванайсети септември. Намирам се в къщата на Гринич Стрийт 1322 и разговарям с шейсет и четири годишна бяла жена, която удостоверява самоличността си като Хариет Сътклиф, собственичка на къщата. Госпожо Сътклиф, оценявам съгласието ви да разговаряте с мен. От колко време сте съседи със Стюарт и Карин Горман?
О: Откакто се нанесоха тук. Това беше, мисля, преди около петнайсет години.
В: За добри съседи ли ги смятахте?
О: Да. Отначало. Много ги харесвахме. Особено Арт — съпругът ми, — когато разбра, че Стюарт пише книги за риболова с мухи. Арт е рибар. Затова за него беше много вълнуващо да се запознае с такава известна личност. Но през последните няколко години не сме се виждали с тях много.
В: На какво се дължи това?
О: Просто сякаш се промениха. Отначало изглежда престанаха да се появяват заедно сред хора. При нас също. Стюарт продължаваше да наминава от време на време и да разговаря с Арт, но вече почти не ги виждахме заедно. А през лятото май през цялото време се караха.
В: Чували сте ги да се карат?
О: Да.
В: Само спорове или нещо повече?
О: Бих казала повече.
В: Например?
О: Ами, определено чувах, че там се чупят разни неща. Изглежда ги хвърляха. Нямаше начин да не чуя, когато това се случваше. И един ден миналото лято… не ми се искаше, но чувствах, че трябва да се обадя в полицията. Помислих си, че някой ще пострада.
В: Значи наистина сте се обадила в полицията?
О: Да. Пристигна една кола. Остана за малко, но според мен изобщо нищо не излезе. Оттогава не съм разговаряла много нито със Стюарт, нито с Карин. Сигурно са разбрали, че аз съм се обадила, и са ми се ядосали.