В: Скандалите продължиха ли и след това?
О: Имаше няколко, мисля. Но не толкова сериозни.
В: Снощи чухте ли оттам нещо като караница?
О: Не. Ние — аз и Арт — ходихме на кино и се върнахме към десет и половина, а там беше съвсем тихо. Тъмно. Спели сме, когато Стюарт се е прибрал.
В: Когато Стюарт се е прибрал?
О: Точно така.
В: А по кое време е било това?
О: Не знам точно. Доколкото разбрах, доста късно.
В: Имате предвид тази сутрин?
О: Не, не мисля. Струва ми се, че се е прибрал снощи.
В: Защо смятате така? След като сте спели и не сте го чули?
О: Ами, аз лично не съм видяла, но понеже така каза Бетани.
Тази сутрин няколко човека от квартала се събрахме на ъгъла. Не знаехме какво друго да направим, затова стояхме там и чакахме някой да ни каже какво се е случило, макар да знаехме, че вероятно е нещо лошо, при тази полиция и прочее.
В: Извинете, госпожо Сътклиф. Може ли за момент да се върнем към Бетани. Коя е Бетани?
О: Бетани Робли. Живее отсреща, в онази къща с декоративната мазилка ей там, две къщи по-горе. Те с Кимбърли се познават.
В: И Бетани ви е казала, че Стюарт се е прибрал снощи?
О: Така каза. Каза, че било към единайсет и половина.
В: Защо мисли така?
О: Останах с впечатлението, че го е видяла. Онзи преден прозорец на горния етаж е на спалнята й. Вижда се оттук, погледнете. Не мога да повярвам, че той я е убил, макар че явно някой трябва да го е направил. Наистина ми се струва толкова мил човек.
В: Е, това все още е донякъде спорен въпрос.
Вратата на къщата с декоративна мазилка от другата страна на улицата се отвори и отвътре се показа едра афроамериканка с прошарена коса, облечена с кафяв екип за джогинг.
— Да? С какво мога да ви помогна?
Джул се представи, като извади значката си и я задържа във въздуха с портфейла си.
— Това домът на Бетани Робли ли е?
— Да.
— Бих искал да й задам няколко въпроса, ако нямате нищо против.
— Може и да имам. Аз съм нейната майка. За какво става въпрос? Какво е направила?
— Нищо не е направила, госпожо. Става въпрос за съседите ви от отсрещната страна на улицата. Семейство Горман. Може би сте чули, че госпожа Горман е починала тази сутрин.
— Нямаше никаква госпожа Горман. Имаше д-р Карин Драйдън омъжена за Стюарт, ако нея имате предвид. — Госпожа Робли бе кръстосала ръце, пристъпи напред и изяло препречи входа. — И това няма нищо общо с дъщеря ми. Тя нямаше нищо общо с тях.
— Разбрах, че е била приятелка на Кимбърли, тяхната дъщеря.
— Добре, де, това да. Познават се, разбира се, но Ким постъпи в колеж и вече не е у дома от…
Зад госпожа Робли Джул чу по-млад глас:
— Всичко е наред, мамо. Мога да говоря с него.
— Не можеш, ако не ти позволя. — Майката отново се обърна към Джул, задържайки дъщеря си назад с протегната длан. — Ще ни трябва ли адвокат, инспекторе? Смятате ли, че малкото ми момиченце изобщо има нещо общо със смъртта на Карин?
— Нямам причина да си мисля такова нещо, госпожо. Просто бих искал да й задам няколко въпроса за това какво е видяла снощи, ако изобщо е видяла нещо. От прозореца си.
— И това е всичко?
— Това е всичко. Давам ви дума.
Майката се извърна наполовина и Джул зърна млада жена, висока горе-долу колкото самия него. Беше облечена с блуза на гимназия „Балбоа“, къса черна пола и бели гуменки.
— Ще бъда с вас през цялото време — каза г-жа Робли.
— Нямам нищо против.
След няколко секунди едрата жена въздъхна и се премести встрани, за да може дъщеря й да излезе напред. Тя се приближи до вратата — с чисто, широко чело и сериозно изражение на лицето си. Проницателният поглед на дълбоките очи показваше остър ум. Според Джул, момичето изглеждаше твърде сериозно за възрастта си — като нищо можеше да мине за двайсет и пет годишно.
Джул веднага си даде сметка за нещо много важно: ако тя щеше да бъде един от свидетелите му — а той смяташе, че това е много вероятно засега, — не би могъл да мечтае за по-подходящ човек.
— Няма да ви отнемам много време — започна той. Джул погледна зад Бетани към майка й и повдигна мъничкия си диктофон. — Бих искал да запиша това, което ще си говорим тук. — Извинително сви рамене. — Просто не умея добре да си водя бележки и искам да се уверя, че съм записал всичко точно. Имате ли нещо против, госпожо Робли?
— Попитайте дъщеря ми.
Бетани сви рамене малко неловко.
— Мисля, че няма проблем.
— Благодаря ти. — Джул бързо продиктува стандартното си въведение на апаратчето, след това се върна на въпроса си. — Бетани, току-що бях отсреща в къщата на госпожа Сътклиф и разговарях с нея. Тя ми каза, че заедно с нея си била в групата хора, които сутринта стояха на ъгъла, когато аз пристигнах. Спомняш ли си?