Знаеше, че през много дни и нощи — може би през повечето — мъглата тук ставаше толкова гъста, че човек не може да види дори протегнатата си ръка, но когато мястото се договореше с времето в момент като сегашния, Джина си казваше, че човек може да живее тук сто години и пак да не му омръзне.
Когато се прибра петнайсет минути по-късно, след като се изкачи и се спусна по още един хълм, тя беше готова да вземе душ. А след като го направи, намъкна дънки и пуловер и влезе във всекидневната си. Както и останалата част от апартамента, всекидневната не бе по-голяма от необходимото, но беше добре обзаведена и уютна. Диван и подходящо двойно канапе бяха разположени диагонално срещу тухлената камина, пред която имаше килимче с индиански мотиви. От двете страни на големия преден прозорец имаше по едно кресло за четене — бе купила второто за Дейвид. Вградени рафтове за книги се издигаха от двете страни на камината към триметровия таван.
Джина се приближи към добре зареденото барче с огледално дъно в отдалечения ъгъл на стаята и взе от рафта малка стограмова кристална чаша с обикновена оловна украса. Дейвид й бе подарил комплект от четири такива чаши и тя обожаваше вида им и допира до тях. Сипа си малко чисто шотландско уиски и отиде до креслото си за четене, където постави напитката върху китайската лакирана масичка и взе записките от разговора си със Стюарт.
Оказа се, че Карин Драйдън, бе водила много натоварен и сложен живот, изпълнен с лични и със служебни лекарски взаимоотношения, инвеститорски планове, научноизследователски възможности и делови връзки. Стюарт не познаваше повечето подробности, свързани с този живот, но бе направил всичко по силите си да осведоми Джина, след като тя най-сетне го бе убедила, че ако някой наистина е убил съпругата му, това вероятно не е било случайно.
Както изглежда, през последните месеци бе имало две несвързани области на действие, които са заемали времето и енергията на съпругата му.
Първата бе свързана с факта, че й оставали два месеца до откриването на нова, независима практика с неин колега ортопедичен хирург, Робърт Макафий. Плановете били в процес на подготовка от почти две години, но Стюарт бе разбрал, че през последните няколко месеца нещо се е променило — предполагаше, че Карин може би се е опитвала да включи трети партньор. Оплакала му се, че не й достигат пари, и явно този трети човек можел да попълни или да намали дефицита. Макафий обаче не бил доволен. През последния месец той й се обаждал денонощно и заплашвал, че ще се откаже от споразумението, но вече бил толкова обвързан финансово, че това щяло да бъде чисто самоубийство.
Джина отпи от уискито си и продължи да чете бележките си по коментарите на Стюарт, след като го бе попитала защо или как Карин е останала без пари. Как се е случило това, ако тя е била факирът на парите, който печелел големите пачки?
Случило се, каза Стюарт, защото Карин възнамерявала да направи още по-големи пари. Огромни пари. В продължение на няколко години Карин участвала в разработването и в клиничните тестове на нов заместител на бедрената става, „Ставата на Драйдън“, който се разграждал много по-бавно от най-високотехнологичната до момента бедрена става. Изобретението било много близо до пълното одобрение от страна на Агенцията за контрол над храните и лекарствата и след одобряването си обещавало да направи всичките си ранни инвеститори невъобразимо богати. А Карин не само била един от тях, но била и създател на изобретението. Както изглежда и тази инвестиция се сблъскала с някакви финансови затруднения в последния момент. Банкерът на инвеститорската група се върнал при първоначалните инвеститори с предложението за така наречените заеми мецанини, за да закрепят положението на компанията до одобрението от страна на агенцията.
Стюарт не знаел какво представлява този заем, но Джина знаеше. Много рисковани и краткосрочни, тези заеми бяха обичайна характеристика на много почти осъществени сделки, които обаче се нуждаят от допълнителен капитал, докато бизнесът стане рентабилен. През последните шест месеца Карин била хвърлила повече от два милиона долара в брой за заем мецанин за „Ставата на Драйдън“. Така си оставила твърде малко за офисите на новата си практика, когато се появили неминуемите и неизбежни забавяния при строителството и привеждането в действие.
Стюарт бе казал, че сега, след смъртта на Карин задникът на Макафий бил спасен, тъй като Карин имала добра застраховка на проекта. „Ставата на Драйдън“ обаче явно все още имала проблеми — толкова сериозни, че Карин изискала от служителите на Джед Конли да ги разгледат внимателно. Макар че за Стюарт било пълна загадка какво общо има Джед с всичко това.