Навън се бе смрачило. Джина приключи с четенето и с питието си и се отпусна в стола си, за да обмисли това, което смяташе, че вече знае. Слушайки разказа на Стюарт за проблемите в деловия живот на Карин, тя вече беше заключила, че е твърде вероятно в този случай да става дума за убийство — не за нещастен случай, пито за самоубийство. Като към това се добавеше и забележката на Девин Джул на обяд, че Карин вероятно не би се озовала гола във ваната на чаша вино с непознат, понеже смята, че съпругът й ще отсъства през уикенда, вероятността да е убита ставаше твърде голяма.
Мисълта накара Джина да се надигне в креслото си — ако в петък Карин е казала на Стюарт, че иска развод, дали е щяла да бъде гола във ваната с него?
Или може би просто е била сама и си е почивала, а той неочаквано се е прибрал.
Но Стюарт не се е прибрал в дома си до сутринта. Той разполагаше с разписката от бензиностанцията за доказателство. А след като бе разговаряла със Стюарт през целия следобед, Джина не смяташе, че той е платил на някой друг да убие съпругата му. Всичко това обаче не означаваше, че той все пак не може да бъде обект на сериозно разследване. Поне не изглеждаше клиентът й да е виновен. На този ранен етап това бе най-доброто, на което Джина можеше да се надява.
Зарадва се на начина, по който вървяха нещата, и реши да си сипе още едно малко питие, какво пък толкова. Ще поживее малко.
Отново бе в играта с тази „рядка птица“ — невинния клиент.
Щеше да бъде забавно.
„Ето каква е основната ирония на преживяванията в безлюдната пустош: принципната поука е, че ние не сме сами.
Стоя насред един поток в часа, в който слънцето започва да прехвърля билото на изток. Сянката на планината се отдръпва и разкрива свят от трептящи цветове — отвъд сивите скали и виолетово-синьото небе равнината внезапно пламва в багрите на диви цветя — жълти и зелени, червени и розови, сини и бели. Едно движение, което долавям с крайчеца на окото си, се оказва жълтеникавокафяв койот, дебнещ плячка. Надолу по течението елен спира на водопой. Заек излиза от бърлогата си. Отгоре ястреб кръжи в издигащо се топло въздушно течение. На повърхността на водата започва хвърлянето на хайвера и пространството на потока се изпълва с облаци от мушици еднодневки, от ручейници или от комари.
Мятам въдицата и една пъстърва клъвва.
Наблизо не се виждат никакви други хора. А може би на планетата изобщо да няма такива. И все пак усещането, че съществувам, е в плен на чувството, че мястото ми е тук и в този момент. Намирам се сред бляна на будиста, който си поръчва хамбургер с думите: „Направете ми един с всичко“.
Един с всичко.
Необикновено е как това преживяване на блажено уединение без никакво чувство на самота ме спохожда само в пустошта. Вероятно е така, защото тук трябва да се съобразявам с толкова малко очаквания на другите. Тук съм отговорен единствено пред себе си, единствено за оцеляването си. Ден или два без напрежението и вълненията на всекидневието — далеч от уличното движение, от безсмислените разговори и от рекламите, далеч от непрестанната атака на ненаситните медии — и аз все повече усещам едно дълбоко чувствено съзнание, което ме приковава силно и първично. Тук и сега.
Аз съм свързан със земята и винаги съм непосредствено свързан с настоящия момент. Аз съм животно, едновременно плячка и хищник, настроено проницателно. Няма кого да убеждавам. Няма недоволства. Спънките са естествени.
Рибата подскача високо в един цветен проблясък, с плясък потъва обратно в своя вир и подема бяг, който дръпва кордата и огъва въдицата. Концентрацията ми е съвършена. При най-малкото отпускане на кордата пъстървата ще захвърли мъничката кука без острие, а аз ще съм изпуснал закуската си. Защото не се съмнявайте, че ако успея да я изкарам на брега, аз ще изям тази риба.
Тук апетитите ми са прости и постижими. Не ми трябва повишение, нови дрехи, подаръци. Парите може да нямат никакво значение. Моята музика е в реката, във вятъра, в пращенето на огъня, в туптенето на сърцето ми. Нямам никакви тревоги. И странното е, че в това естествено състояние се доближавам най-много до усещането за идентичност с ближния си.
Това е същността и аз съм част от нея.“
В креслото си за четене край предния прозорец Джина остави книгата на Стюарт Горман „Излекуван от водата“, която бе купила от книжарница „Бук Пасидж“ след самотната си вечеря във Фери Билдинг. За своя изненада много хареса книгата. Стюарт съвършено бе уловил собствените й чувства по отношение на заниманията на открито и на пустошта — тези неща бяха и нейното спасение.