Опънала бе палатката си на едно равно местенце на известно разстояние навътре сред дърветата. Тук не беше разрешено да се пали огън, но предишните лагеруващи бяха оставили свободно пространство, обградено от големи камъни за сядане и когато далечният източен край на езерото потъна в сянка, Джина запали малкия си газов котлон.
При по-дълги пътувания с раница тя се стараеше да поддържа багажа си под шестнайсет килограма. Освен преносимия си котлон обикновено носеше комплект съдове за жени скаути и желязна кутия, пълна предимно със сушени плодове и готови за бърза консумация храни. Джина обаче бе планирала това пътуване да се състои от дневни походи извън постоянния лагер. Пристигнала бе в петък и смяташе да се прибере утре сутрин. Освен това лагерът беше само на няколко километра от началото на пътеката за Екоу Лейк. При този вид пътуване нямаше нужда да се притеснява за теглото на раницата си и тя бе напълнила металната си кутия със стафиди, фъстъци и бонбони „М&М“ — за бърз прилив на енергия, а за обяд — няколко малки подквасени хлебчета, парче сирене чедар и италиански сух салам.
Блаженство.
За вечеря днес дори се бе сетила да вземе половин бутилка хубаво бяло вино. С помощта на тенджерата с капак от комплекта съдове щеше да свари пресния си зелен фасул в малко вода от езерото и щеше да го подправи с пресен ситно нарязан чесън, пипер, сол, и зехтин. Пъстървата беше твърде голяма за тигана от комплекта съдове, всъщност бе твърде дълга и за 25-сантиметровия тефлонов тиган от собствената й кухня, затова колкото и да не й се искаше, се оказа принудена да разреже рибата на две. Малко зехтин, сол и пипер, смес от италиански подправки, няколко капки сос табаско.
Надмини ме, ако можеш, „Фаралон“, помисли си тя, докато поставяше половинките пъстърва в мазнината и подправките. Пукнете се от яд, „Булевард“ и „Фаралон“, а това бяха два от най-добрите ресторанти в Сан Франциско.
Щом приключи с вечерята, Джина свали долу при езерото малко гореща вода и съдовете, които бе използвала, за да ги измие. Когато се върна в лагера, тя отново се настани върху камъка си и отпи от останалото в чашата й вино. На тъмновиненото небе бе изгряла Луната, а също и Венера.
Диамантът на пръстена на лявата й ръка проблесна на ярката лунна светлина и за момент тя го погледна, сякаш бе изненадана от присъствието му там. Нямаше логично обяснение за тази реакция — бе носила пръстена в продължение на почти три години, но в интерес на истината не мислеше за него често, тъй като бе твърде болезнено.
Тя се вгледа в него. Остави виното си, с въртеливо движение го смъкна от пръста си и го повдигна пред себе си. Фасетите на диаманта отразяваха още по-силно лунната светлина, докато Джина го въртеше наляво-надясно, сякаш опитваше да открие някаква тайна магия вътре в него.
Обаче знаеше, че тайна няма. В живота й вече нямаше магия, не и както, когато Дейвид Фрийман я бе смаял с предложението си за брак, след което бе поставил пръстена на пръста й. Фрийман, доста по-възрастен от нея и легенда в правните среди на Сан Франциско, бе небрежно облечен, живеещ нашироко, светски, пушещ пури гений в старинното тяло на гном, когото, за голяма своя първоначална изненада, тя бе обикнала.
Джина често имаше чувството, че той буквално я е омагьосал. Вглеждала се бе в зле прилягащите му кафяви костюми, в протритите му обувки, във влажните очи под буйните, остри и твърди вежди, в белязания от хроничния дерматит нос — Фрийман изглежда не се шегуваше, когато твърдеше, че обича да възприема себе си като митично грозен, — но през шестте месеца, през които бе живяла с него, тя не можеше да се сети за по-привлекателен мъж на каквато и да било възраст. Външно погледнато, той бе жабок, но тя виждаше само принца. Сигурно беше някакво вълшебство. Каквото и да бе обаче, беше свършило работа и тя се бе поддала на магията, удовлетворена и щастливо влюбена на четирийсет и четири години за пръв път в живота си.
А що се отнася до Фрийман, седемдесет и няколко годишен заклет ерген и всеизвестен женкар, той очевидно изпитваше същото към нея. Когато й бе предложил, плах като ученик, този мъж, който можеше да бъде адски красноречив пред Върховния съд, едва произнасяше думите. Вече през повечето време живееха заедно в апартамента на Дейвид, но Джина бе запазила и собственото си жилище. Бяха решили да организират кратка и непретенциозна церемония през седмицата.