Марстън погледна към партньора си, който сви рамене, след това присви устните си за момент под висящия мустак.
— Нищо не ми хрумва. Той — съпругът — беше оставил входната врата отворена, а ние пристигнахме сигурно 2-3 минути след получаване на обаждането. Влязохме вътре, а той я беше извадил от ваната върху платформата, където се намира сега, и все още се опитваше да й прави изкуствено дишане, макар от километри да се виждаше, че е твърде късно.
— Значи трябва да е смятал, че се е удавила непосредствено преди това?
— Не знам. Ние проверихме пулса и го дръпнахме.
— И какво направи той?
— Просто спря. Дишаше тежко. След това се изправи и се опита да я загърне с онази кърпа.
— Как така „опита“?
— Ами, беше твърде малка за цялото тяло. А и, както виждате, жената е леко превита. Мъжът я покри отдолу, след това премести кърпата нагоре, после върху лицето й, после отново долу. Честно казано, беше някак покъртително. Накрая Хорхе го отведе и го настани вътре.
Седнал на шкафа, докато все още разговаряше по телефона, Стюарт Горман тихо плачеше и изобщо не се опитваше да спре напиращите сълзи. Раменете му бяха приведени, а едната му ръка беше пъхната под другата. Той едва бе прошепнал: „Зная“ и „Не, милинка, не знам“, когато Джул реши, че не издържа повече. Върна се навън при платформата и остана мълчаливо на мястото си, докато пъхаха тялото в чувал и се заеха да го повдигат и да го положат върху количката.
Джул не желаеше да гледа и това. Помисли си, че на мястото на убийство няма особено много забавни неща за правене. Върна се в кухнята. Дръпна един стол и седна.
Разговорът продължи още няколко минути, преди Горман да попита:
— Искаш ли да дойда при теб? Не си там. Къде си? Там си само от две седмици, а вече…? Добре, де, добре, права си, няма значение. Обади ми се, като наближиш, и ще дойда да те взема.
Изключи телефона и го постави предпазливо до себе си на шкафа, сякаш е силен експлозив. Затвори очи и дълго време не помръдна.
Накрая Джул се обади:
— Ще се оправи ли?
Горман се постара да овладее изражението си, но опитът бе до голяма степен неуспешен.
— Не знам, нямам представа — рече той и въздъхна тежко. — Не мога да повярвам. Не може да е истина.
Джул устоя на подтика си да остави човека насаме с мъката му. Ако действително той бе убил съпругата си — а явното му страдание и възможното разкаяние сега ни най-малко не изключваха тази възможност, — сега беше моментът да се възползва от уязвимостта му. Джул трябваше отново да го накара да говори, затова попита:
— В кой колеж учи тя?
— В Рийд. Моята алма-матер. Обаче се оказа, че в момента е в Санта Круз. Не ме питайте защо. Но е записана в Рийд Колидж. — Той замълча за момент. — Тя е умна и особена като баща си, а на мен този колеж ми подейства доста добре.
— Особен в какъв смисъл?
В гърлото му изхриптя сух ироничен смях.
— В какъв ли не! Просто като дете никога не успявах да се впиша в картинката. Бях едър, източен, грозен. — Той посочи към родилното петно на лицето си. — А и това нещо. Обичах усамотението. Исках да пиша. Това само по себе си е достатъчно особено. Като се замисля, навярно донякъде това е бил проблемът между мен и Карин. Тя е искала нормален мъж, а аз не бях такъв.
— Как така нормален?
— Подтикван от парите, например. Мъжете на моя възраст трябва да бъдат тласкани от парите. Така оценяваме успеха си в обществото, нали? — Той сви рамене. — Наистина не мисля твърде много за пари и никога не съм мислел.
— И това е притеснявало съпругата ви?
Горман се усмихна, но в усмивката му нямаше веселост.
— Шегувате ли се? Какъв по-голям недостатък може да има един мъж от това да не е основният човек, издържащ семейството?
— А вие не бяхте основният?
Още едно свиване на раменете.
— Смятам, че изкарвам повече от прилични пари. Горе-долу осемдесет или сто хиляди на година. Аз съм писател, така че имам добри години и лоши години. Но за мен осемдесет хиляди са си състояние. Не може да се каже, че не публикувам, че не издавам сполучливи творби. Просто не е достатъчно добре платено за Карин.
— Тя е искала да печелите повече?
Стюарт нетърпеливо поклати глава.
— Не беше толкова и това. При нейните доходи определено не се нуждаехме от повече пари. Тя изкарваше достатъчно за повечето страни от третия свят.
Джул метна бърз поглед наоколо — печка с осем котлона, професионални хладилници, блестящите медни тенджери и тигани, всички уреди, които се виждаха по шкафовете, останалите дребни удобства, които бе забелязал навсякъде. Да не говорим за размера и местоположението на самата къща — вероятно четири до шест милиона долара само в недвижимо имущество и в обзавеждане.