Той я бе уволнил от работата, която обичаше. А по онова време Рони си мислеше, че това е единственият начин, по който може да се измъкне от взискателния си баща. Бе изчезнал за месеци. Дори не бе говорил с нея няколкото пъти, в които се бяха засичали за повече от година. Белегът на врата й нямаше да промени това, нали? Не толкова, колкото тя се безпокоеше.
Вътрешната част на хижата бе обзаведена от някой скъперник. Имаше самотен диван пред неизползваната камина, прашна кухненска маса и четири стола. Нямаше килими, нито завеси, само прах, достатъчно плътен да се посадят петунии в него.
— Банята е в задната част — Джон посочи затворената врата в далечния край. — Чувствай се като у дома си.
Той беше прекалено небрежен и прекалено лесно приемаше неочакваната роля на спасител и защитник, докато Тайбър се появеше.
— Защо правиш това? — обърна се Рони към него, като го наблюдаваше внимателно.
Мъжът погледна към нея, а очите му проблеснаха от изненада.
— Какво правя?
— Помагаш ми и си толкова сигурен, че Тайбър ще се появи. Какво получаваш в замяна?
Джон изви едната си вежда с цвят на пламък. Объркването бе заместено от веселие.
— Аз просто помагам, Рони.
— Глупости — промърмори тя, клатейки невярващо глава. — Не съм тъпа. Има още нещо. Какво?
Трябваше да има някакъв смисъл в това, което правеше, дори и просто да й предлагаше помощта си.
Той въздъхна тежко.
— Малко или много, това е всичко — каза твърдо. — Помагам на Тайбър и останалите, когато мога. Това е. Освен това, ти си приятелка. Щях да ти помогна, така или иначе.
Което все още не отговаряше напълно на въпроса й.
— Защо ще идва тук той? — Рони прокара пръсти през заплетената си коса, пренебрегвайки треперенето на ръката си. — Белегът не означаваше нищо, когато го направи. Защо сега да е различно? — това бе въпросът, който я тормозеше най-много.
— Можеш да го попиташ, когато дойде. Аз излизам, за да се уверя, че не са ни проследили. Остани в хижата. — Той свали мобилния телефон от колана си. — Номерът на Тайбър е първият, въведен. Ако се случи нещо, му се обади. Чу ли?
Рони погледна надолу, когато той постави апарата на масата, и усети как устата й пресъхва от страх.
— Какво би могло да се случи?
Погледите им се срещнаха и когато тя вдигна глава, сърцето й започна да бие предупредително. Джон я наблюдаваше с мрачно изражение.
— Както казах, сигурно и други хора са видели предаването по телевизията. А някои от тях са много по-близо от Тайбър. Просто искам да бъдеш предпазлива.
Рони преглътна мъчително.
— Наемници? — беше чувала слуховете за постоянните битки, които Тайбър и неговото семейство бяха водили през годините с мъжете, изпратени да ги заловят или убият.
В очите на Джон проблесна съчувствие.
— Да — промърмори най-накрая той. — Но трябва да се пазим. Само няколко човека знаят за това място и до момента, в който някой се сети къде точно да ни търси, Тайбър ще е вече тук, за да те пази. Той ще знае какво трябва да се направи. Ти ще бъдеш добре.
Джон се обърна, преди тя да успее да каже нещо, и напусна скривалището. Едва тогава Рони забеляза пистолета, който носеше в другата си ръка. Беше черен, смъртоносен, и мъжът със сигурност го държеше така, сякаш знаеше как да го използва.
Страхотно! Тя се срина върху един от прашните кухненски столове и огледа едностайната хижа с чувство на отчаяние. Някакви наемници бяха по следите й. Точно това й трябваше, като капак на всичко останало.
Младата жена вдигна ръка и докосна белега на шията си, който й бе причинил толкова много неприятности. Болеше я повече от обикновено. Не с неприятна болка, по-скоро бегъл намек на удоволствие, напомняше й за невероятното усещане, когато устата на Тайбър се притисна към нея. Зъбите му, драскащи кожата, езикът, облизващ я горещо. Рони потръпна неконтролируемо при спомена.
Като отдръпна ръката си обратно надолу, Рони се вгледа в телефона няколко дълги секунди, преди да се изправи и да отиде до малкия прашен прозорец до вратата. Можеше да му се обади. Трябваше да му позволи да разбере колко цени бъркотията, в която се намираше в момента. По дяволите, той не я искаше в живота си, беше показал това пределно ясно. Как би могла да се почувства добре, заради помощта, която щеше да й окаже сега?