— Моя — изръмжа той. Звукът отекна в тялото й, в душата й. Рони усети как дъхът й секна, а очите й се разшириха при чисто животинския звук.
Преди да успее да реагира, мъжът улови ръцете й в своите и ги притисна назад към дървото, игнорирайки неистовата й съпротива и сподавените й проклятия.
Наведе се по-близо, а изражението му бе сковано, първично. Погледът му плени нейния, в мига, в който мощното му тяло я прикова към дървото.
Рони се бореше да диша, да поеме скъпоценния въздух в дробовете си, за да прочисти омайващата възбуда, която се разпростираше в цялото й същество.
Младата жена можеше да го подуши — дивата му жажда, силната мъжка гореща страст. Ароматът му завладя сетивата й и я потопи в мрачното осъзнаване, че е дошъл при нея само защото животинските му инстинкти настояват за това, а не защото човекът вътре в него я желае.
— Пусни ме! — изкрещя Рони като опита да го изрита и да се измъкне от хватката, която беше жестока и все пак нежна. Младата жена трепереше от собственото си силно желание, от бурните емоции, както и от това да го нарани толкова, колкото я болеше нея в този момент.
Тайбър се наведе по-близо, твърдите му гърди се притиснаха към нейните, усещайки зърната й дори през сутиена и разкъсаната риза. Главата й бе облегната на дървото, а устните й бяха разтворени, докато се бореше да диша, да отхвърли призива на горещото като мълния желание, което разкъсваше тялото й, макар да бе примесено с ярост.
И тогава мъжът изръмжа. Ъгълчето на устната му се повдигна, разкривайки дългите, заплашителни кучешки зъби. Звукът — едно тътнещо предупреждение за опасност и вълнение — дойде секунди преди главата му да се сведе и горещите му, изискващи устни да покрият нейните.
Рони щеше да падне, ако той не я държеше. Силните му ръце се обвиха около нея, придърпвайки я по-близо, докато главата му се наклони настрани, намествайки устните му срещу нейните, а езикът му се насочи насилствено към устата й.
Упоително и вълнуващо, докосването взриви в нея поредица от противоречиви усещания, които като приливна вълна заляха тялото й и я потопиха дълбоко в мощен екстаз от емоции.
Пръстите на Вероника се извиха, а ръцете й се стегнаха срещу хватката му. Ноктите й се впиха в дланите й, когато изскимтя срещу настойчивия тласък на езика му. Господи, вкусът му! Тъмен мед, сладък и примамлив, я привличаше с обещание за страст, дори когато я погребваше в желание, което заплашваше да я унищожи.
Езикът й погали неговия. Усещайки малките, подути жлези отдолу, Рони простена от удоволствие от вкуса на това, което се освободи от ласките й по тях. Нуждаеше се от още! Трябваше да се изпълни с това, да открие цялото опияняващо обещание на интригуващия вкус.
Тогава езикът на Тайбър се притисна в нейния още по-настойчиво. Във въздуха се разнесе едно продължително ръмжене, напълно котешко, мъжествено изискване, което прониза утробата й.
Рони позволи на собствения си език да го погали, да го вкуси, и въпреки това той искаше още. Когато устните й се затвориха около него, а устата й всмука от сладкия еликсир, стенанието на Тайбър я разтърси. Това искаше от нея! Устните му се притиснаха към нейните, а езикът му се тласна в стегнатата прегръдка на устата й. Сетивата й се замаяха от вкуса, който се освободи.
Рони се изправи на пръсти, за да го достигне. Тогава мъжът пусна ръцете й, вече не й бяха останали сили, за да му се съпротивлява. Тя улови бицепсите му, ноктите й се забиха в плата на тениската му, усещайки мускулите отдолу, стегнати и силни, когато той я повдигна, за да я приближи до себе си. Тайбър я притисна към дървото, бедрото му се намести между нейните, потрепващо срещу женската й същност. Главата й се отметна назад от удоволствие. Дълбоко в утробата й се надигна прелестна топлина. Тя се притисна по-силно към бедрото му, стенейки от натиска срещу набъбналия си клитор. Нуждаеше се от още, много повече от това, което той й даваше в момента. Двигателят на хеликоптера беше далечен звук, вятърът, причинен от перките, връхлитащ върху тях, беше само още една ласка за чувствителното й тяло.
— По дяволите, Тайбър, сега! — гласът на Джон я смути, но Рони се опита да го пренебрегне. Не сега — нищо не можеше да ги раздели сега! Не и докато тя не се изпълнеше с вкуса му, не и докато не поемеше достатъчно, за да облекчи болезнената жажда, която забиваше ноктите си в дълбините вагината й.
— Не — прошепна младата жена, щом главата на Тайбър се надигна. Когато погледна към нея, очите му бяха присвити и блестяха от топлината на възбудата, долови и искра на ярост.