— Моя — изръмжа той отново, сякаш искаше да я принуди да признае това.
Рони поклати глава, треперейки, имаше нужда от още негови целувки, от още опияняващи усещания, които караха тялото й да натежи от силна чувствителност.
— Няма време! — изкрещя отново Джон. Рони видя замъглено фигурата му с периферното си зрение. — По дяволите, заведи я в хеликоптера, преди да ви заловят на земята. Искаш да я загубиш завинаги ли?
Тайбър не проговори. Отдели една секунда да стрелне другия мъж със свиреп поглед, преди ръцете му да се стегнат около кръста на Рони, принуждавайки я да върви напред, докато се придвижваха бързо към хеликоптера, който ги чакаше на сечището.
Тя се опитваше да премества краката си, да върви в крачка с него, да изрази протеста и гнева си, но изглежда нищо не се получаваше. Сетивата й бяха замъглени и толкова замаяни, че се страхуваше, че започва да губи собствената си представа за реалността.
— Проклето време! — извика странен мъжки глас, когато Тайбър почти натика Рони в хеликоптера.
Още щом той скочи до нея и затвори вратата, летателния апарат се издигна във въздуха. Нарастващата мощност отекна през тялото на Вероника, вибрациите на двигателите бяха почти болезнени за чувствителните й нерви.
Тя погледна объркана и изплашена към Тайбър. Той я наблюдаваше с присвити очи, страстта блестеше в наситено зелените дълбини, а гордите черти на лицето му бяха белязани с решителност. Това не бе благородният човек, който я бе защитавал в продължение на години. Не беше нежният любовник, който я бе изоставил пред гаража преди месеци, обещавайки да се върне. Това бе една негова страна, която никога не бе виждала. Беше едновременно възбуждаща и ужасяваща, оставяща я изгубена сред противоречивите чувства, които я заливаха.
— Какво ми направи? — прошепна младата жена, когато тялото започна да я боли, копнеейки за докосването му, за целувките му. Само още веднъж, изкрещя нещо вътре в нея в агония. Едно докосване, едно вкусване…
— Направих те моя — произнесе той бавно и ясно. — Моя, Рони. Завинаги.
Очите й се разшириха. Страх и желание кипнаха в тялото й, започнаха да пулсират във вените й, пламъците се плъзнаха по гърдите й, в утробата й, във вагината й. Тя изгаряше, страдаща за неговото докосване.
Разтърси глава, борейки се с объркването и внезапния страх от това какво точно й бе сторил. Преглътна един стон, когато утробата й потръпна. Влагалището й се сви, когато тръпката премина нагоре по гръбнака й, през скалпа, щом възбудата започна да се надига.
Бореше се да диша, докато наблюдаваше как ноздрите на Тайбър пламнаха, а очите му потъмняха още повече, сякаш нещо бе обхванало и неговите сетива. Страните му се зачервиха под бронзовия загар, устните му станаха по-плътни, по-чувствени. Очите му блестяха от сексуално желание.
Рони облиза нервно сухите си устни. Искаше, трябваше да го докосне, но ужасът от силната възбуда започна да се надига в тялото й, точно под кожата й, като някакъв вътрешен огън, изгарящ нервните й окончания. Юмруците й се свиха, докато се бореше със спираловидните усещания, решена да ги овладее, както го бе сторила преди месеци.
Но тогава не беше толкова лошо, прошепна някаква част от нея. Нуждата, която я бе разяждала, бе дразнеща, неудобна, но нямаше нищо общо с това. Това бе силно, надигаше се бавно и я превземаше като изпълваше цялото й тяло.
Рони откъсна погледа си от неговия, после извърна глава и погледна отчаяно през прозореца на хеликоптера. Тайбър бе близо до нея, бедрото му притискаше нейното, едната му ръка бе протегната зад нея, а пръстите му си играеха почти разсеяно с кичурите коса, които падаха по гърба й.
Тя затвори очи и въздъхна. Можеше да устои на изкушението, което я разяждаше отвътре. Със сигурност можеше. Беше го правила и преди.
Прехапа усти, когато усети пръстите му да отместват косата й, отмятайки я зад рамото й и разкривайки малкият белег в основата на шията й. Тя щеше да обърне глава, и да му попречи, ако Тайбър не се бе преместил по-близо, за да я задържи на място.
Рони изскимтя. Не можеше да го понесе. Когато езикът му погали малката раничка, а след това устата му се затвори над нея, засмуквайки плътта леко и нежно, утробата й се сви. Вагината й започна да пулсира и я запрати в наслада, близка до оргазъм, когато зъбите му одраскаха повърхността на белега, който й бе направил.
Пръстите й се впиха в ръката, която преминаваше пред гърдите й и бе хванала другото й рамо, за да я задържи неподвижна, докато я измъчваше.