— Моля те — Рони знаеше, че Тайбър не може да я чуе, а нямаше дъх да извика, докато удоволствието изгаряше тялото й, тръгвайки от мястото, където устата му я държеше здраво, по чувствителните зърна, надолу към пулсиращия клитор и влажната женственост. Това я погубваше.
Той бавно отмести устата си и се отпусна назад в седалката си. Но Рони не се успокои. Тя стисна зъби, проклинайки него и себе си, и се закле, че ще умре, преди да го помоли да я вземе, да го помоли да облекчи нуждата, която като че ли само нарастваше, вместо да намалее от отдръпването му.
Това не беше хубаво. Изобщо не беше хубаво.
Глава шеста
Животът не можеше да бъде по-приятен, поне що се отнасяше до Тайбър. Полетът от планините на източен Кентъки обратно към имението във Вирджиния мина бързо и експедитивно с малкия мощен хеликоптер, който военните любезно им бяха предоставили. Няколко бунтовника от „престъпното“ общество се надигнаха срещу правителството, затънало до шия в корумпираните дребни експерименти, които бяха довели до създаването им.
Тялото на Тайбър пулсираше от желание, сякаш бе съвършено настроено към възбудата, която бушуваше в Рони. Можеше да подуши топлината й и това почти го подлуди. Пенисът го болеше като кървяща рана, пулсираше и туптеше под тесните му дънки.
Той наблюдаваше земята през прозорците на хеликоптера, проследявайки всяка забележителност, и броеше минутите, когато щеше да отведе Рони в леглото, да разтвори бедрата й и да се гмурне в горещите дълбини на влажната й малка вагина.
Беше чакал петнадесет месеца. Петнадесет дълги ужасни месеца. Черна болезнена празнота бе пуснала корени в душата му през цялото това време. Там имаше желание, мъчително и безкрайно, и то бе насочено само към една-единствена жена. Не можеше да докосне друга, не можеше да понесе уханието на друга женска страст, защото тази на Рони бе останала дълбоко в него, като част от него.
Това беше една от причините, поради която все още не можеше да разбере какво я бе подтикнало да остави грубата, кратка бележка на бюрото му, преди толкова много време. Никоя друга жена не му бе повлиявала така, както го бе сторила тя. А той бе наясно с факта, че Рони също го желае. И така, защо се бе отдръпнала? Тайбър още пазеше бележката. Още усещаше яростта и се чувстваше предаден от думите й.
Почти бе пренебрегнал себе си през тези месеци, когато бе загрижен за Рони. Бе победил страстта и жаждата си, защото не искаше да й налага кой и какво да желае, ако това щеше да бъде против волята й. Знаеше, че решението й е било най-доброто за момента. Не я винеше и нямаше намерение да я кара да си плати за ада, през който бе минало тялото му. Но проклет да бъде, ако я пуснеше да си тръгне отново.
Целувката му бе застраховка, че Рони никога няма да избяга от него, както преди. Хормонът, освободен в тялото й, щеше да я подготви и да увеличи възбудата й до точката, в която тя нямаше да бъде в състояние да отхвърли докосването му. Рони щеше да бъде щастливка, ако дори можеше да върви, след като той приключеше, засищайки глада си за нея. Тайбър имаше много за наваксване.
— Пристигнахме — извика Кейбъл към него, когато имението се появи в полезрението им.
Беше триетажна, изискана и величествено елегантна сграда. Около всеки етаж се извиваха балкони, високи стълби се издигаха, за да ги поддържат и придаваха на бялото чудовищно здание въздушен, аристократичен комфорт. Вековната къща бе запазена в отлично състояние. Предишните собственици бяха направили всичко, за да съхранят историческата атмосфера непокътната, а във вътрешността бяха направени множество обновления, осигуряващи всякакви удобства.
Ръката на Тайбър се стегна около гърба на Рони, когато усети сковаването й. Тъмният аромат на страха бе примесен със сладкото й желание. Но вместо да облекчи нуждата й, страхът сякаш само засилваше опияняващото ухание. Адреналинът препускаше през тялото й и разпространяваше бързо хормона в организма й.
Хеликоптерът се приземи плавно. Пилотът кацна на площадката и бавно загаси двигателите, докато Тайбър откачи своя предпазен колан и този на Рони. Той погледна в очите на младата жена, а тялото му се стегна, щом видя разширените й зеници и зачервените й бузи. Сините й очи блестяха от желание, а тялото й трепереше.
— Какво ми направи, Тайбър? — гласът й бе дрезгав, объркан, докато Танер и Кейбъл слизаха от хеликоптера.