— Хайде, да влезем в къщата и ще ти обясня всичко — той скочи от летателния апарат, след това се протегна улавяйки я през кръста, за да й помогне да се измъкне от мястото си.
Рони изпъшка, когато той я привлече към гърдите си, преди да й позволи да стъпи на земята. Чувственото плъзване на тялото й по неговото го накара да изръмжи от възбуда. Слава Богу, че не трябваше да пътуват по-надалеч.
Тайбър я хвана за ръката и я задърпа към джипа, който Танер бе докарал в края на площадката за приземяване. Пръстите на Рони трепереха под неговите, но не повече, отколкото тялото й. Мъжът можеше да усети леките тръпки, които преминаваха през нея, докато я настаняваше в автомобила. Бе зърнал отчаяната борба за контрол в погледа й.
Целувката му бе направила точно това, което Калън бе описал на всички преди няколко месеца. Сексуалният хормон, съдържащ се в жлезите на езика му, почти веднага потече в тялото й, когато я бе целунал. Нивото на възбудата на Рони се бе увеличило, от необходимостта да я докосне и да усети вкуса му, проникващ в нея. Но не бе по-голяма от неговата нужда.
Този път Тайбър беше безпомощен. Уловен в хватката на глада, той не можеше да се сдържи и не желаеше да се крие. Животното вътре в него вече бе отхвърлено веднъж, преди петнадесет месеца. Той нямаше да позволи това да се повтори.
— Къщата, в която живеем сега, някога е принадлежала на Съвета по генетика — каза Тайбър, опитвайки да се успокои, докато Танер караше по павирания път, водещ към имението. — Сега е нашият дом. Тук сме в безопасност, защитени от увеличаващия се брой на вида ни, който нараства ежедневно. Ти също ще бъдеш в безопасност тук, Рони.
— Ще бъда ли? — тонът на гласа й го уверяваше, че не е много сигурна. Много лошо. Той нямаше намерение да й позволи да си тръгне.
Тя се отдръпна толкова далеч, колкото той й позволи, което не бе много. Бе гореща и възбудена, а ароматът й — сладък и силен. Тайбър бе далеч от нея прекалено дълго, в опита си да постъпи благородно, да я предпази от истината и от цената на това да бъде в прегръдките му.
Младият мъж потисна едно трепване, когато Рони го стрелна с ненавистен поглед. Очевидно, голяма част от объркването бе причинено от събитията през изминалия ден. Тя беше вбесена. Тайбър игнорира бурния прилив на възбуда, който го разтърси при тази мисъл. Очите й блестяха от ярост и страст. Уханието й бе горещо и диво и предизвикваше болка в гърдите му от желанието да изреве триумфално.
— Щях да бъда в безопасност там, където се намирах — изсъска Рони, — ако не беше ти.
Гласът й бе наситен от емоциите, от усещанията, които заливаха тялото й. Тя се бореше с тях, без да знае, че по този начин само ще влоши нещата. Тайбър потисна усмивката си. Яростта й единствено щеше да накара кръвта й да се задвижи по-бързо, а хормонът да завладее тялото й, да нарасне до крайност.
— За това трябват двама, Рони — каза мъжът мрачно, когато джипът се разтресе и спря пред главния вход.
Огромни, многогодишни дъбове се извисяваха над извитата алея и растяха толкова близо до къщата, че веднъж бяха обмисляли да отрежат няколко от тях. Но величието и изяществото им не можеше да се отрече. Бяха расли там толкова дълго време, пазейки къщата години наред, че щеше да е истинско престъпление да ги унищожат.
Докато Тайбър помагаше на Рони да слезе от джипа, широките, двойни врати се отвориха и Калън и Меринъс излязоха на циментената площадка. Погледът на по-възрастния мъж бе твърд и свиреп, когато пое бавно дъх, карайки Тайбър да осъзнае, че всяка Порода, която се намира наблизо щеше да разбере, че Рони се намира в състояние на разгонване.
Тайбър я поведе нагоре по широките, извити стълби, за да стигнат до двойката, усещайки тръпките, преминаващи по тялото й. Бе много напрегната и едва се държеше изправена, когато приближиха Калън и Меринъс.
Той срещна погледа на техния лидер и видя тревогата в дълбините на кехлибарените му очи.
— Рони, радвам се да те видя отново — каза Калън спокойно, когато стигнаха до тях. Не я докосна, не предложи ръката си за поздрав, когато тя застана сковано пред него. — Позволи ми да ти представя моята съпруга, Меринъс. Меринъс, Рони Андрюс бе добра приятелка на всички нас по време на престоя ни в Санди Хоук.
— Здравей, Рони — усмивката на Меринъс бе нежна, когато погледът й проблесна между тях. — Съжалявам, че трябва да се запознаем при такива обстоятелства.
— Приятно ми е — гласът на Рони беше тих и дрезгав от напрежение. Ръцете й погладиха раменете й. — Съжалявам, прекалено…