— Моля те, недей — Меринъс поклати глава, а една лека усмивка изви устните й. — Тези мъже са склонни да разтърсят живота на една жена повече, отколкото трябва да е позволено. Но в крайна сметка… — тя погледна към лицето на съпруга си, което изразяваше ирония, — те си струват.
— Мисля, да се въздържа от коментар — въздъхна тежко Рони, — ако нямаш нищо против.
Загриженият поглед, който Меринъс отправи към Тайбър, бе изпълнен с разбиране. Тя, повече от всеки друг, бе наясно с нуждата, която пулсираше в Рони, и стреса, на който е подложена.
— Разбирам напълно, Рони. Ако имаш нужда от нещо, не се притеснявай да споделиш с някой от нас. Искаме да се чувстваш като у дома си.
Тя кимна и измърмори някаква благодарност, но Тайбър можеше да види тънкия слой пот по челото й и червенината по бузите й.
— Моля, заповядайте вътре. Тайбър може да ти покаже вашата стая и да си починете преди вечеря. Ще поговорим по-късно — Меринъс се намръщи към него, един мрачен, неодобрителен поглед, който той посрещна открито.
Влязоха в мраморното фоайе. Тайбър сграбчи горната част на ръката на Рони и я поведе към широкото извито стълбище, вдясно от входа. Апартаментът му бе на втория етаж, но всичко, което искаше, бе да я вкара в голямото, масивно легло, което се намираше в спалнята му. Там щеше да й направи нещо повече от един белег. Там щеше да поиска всичко, което бе негово, всичко, което тя бе отказала и на двама им през последните самотни, изпълнени с копнеж месеци. Там тя щеше да си плати.
Глава седма
Какво не бе наред с нея? Рони се чувстваше трескава, нестабилна, почти замаяна от сексуалната нужда, която бе толкова силна, че заплашваше да я повали на колене. Когато Тайбър я поведе нагоре по стълбите, тя се бореше с омаломощаващата слабост. Беше почти благодарна на здравата ръка, която я държеше. Тялото му бе едро, толкова твърдо и горещо до нея, че можеше да усети топлината, която излъчваше.
Ръката му я крепеше, но всичко, за което Рони можеше да си мисли бе, как тази топлина се плъзга по тялото й, гали го и успокоява пламъците, горящи в дълбините на утробата й. Тя никога не се бе чувствала толкова обезумяла от възбуда. Не, това не бе възбуда. Беше дори нещо повече от похот. Бе непреодолим импулс, глад, който я разкъсваше и неудържимо изискваше да бъде задоволен.
— Какво ми направи? — младата жена се опита да се отдръпне и да избяга от коварното удоволствие, което сгорещяваше тялото й при докосването му, но той не я пусна. — Вече не е забавно, Тайбър. Омръзна ми от мълчанието, с което ме наказваш.
Двамата влязоха в просторна всекидневна. В единия край на стаята имаше бюро от черешово дърво, а върху него компютър, принтер и факс. Мъжът я повлече през мястото за отдих, пълно с всякакви развлекателни неща, което щеше да я впечатли, ако имаше време да обърне внимание на нещо друго, освен на пожара, бушуващ във вътрешността й.
Тайбър я преведе през друга отворена врата към спалнята. Помещението бе слабо осветено, обзаведено с тъмни мебели от черешово дърво, засенчени от залязващото слънце с плътни пердета, които придаваха една интимна, еротична атмосфера.
В далечния край на стаята имаше голямо масивно легло, а матракът му бе толкова дебел, че Рони можеше да скача върху него седнала. Тъмната завивка с цвят на бордо беше отметната, а на таблата бяха облегнати няколко пухкави плътни възглавници.
Младата жена потрепери, като си представи как лежи там с Тайбър, а тялото му покрива нейното, докато ръцете му я галят. Прехапа устни, борейки се със скимтенето, което заплаши да излезе от гърлото й.
— Отговори ми, проклет да си — обърна се към него Рони, когато той се отдалечи, за да затвори вратата.
Тя се взря в очите му… тези дълбоки, блестящи очи. На хищник. Сега можеше да види доказателствата за неговото уникално ДНК. Във високите скули, в присвитите очи.
— Навлизаш в период на разгонване — отговори й мъжът. Пръстите му напипаха копчетата на бялата му риза и започнаха бавно и методично да ги разкопчават, докато тя го изпиваше с поглед.
Коленете й омекваха с откопчаването на всяко копче, разкриващо още от гладката му загоряла кожа. Младата жена разтърси глава, борейки се да затвори очи, за да избяга от силата, която Тайбър внезапно придоби над нея. Искаше тя да свали ризата му. Копнееше да прокара пръсти по изпъкналите мускули на тялото му, да усети твърдата топлина, излъчваща се от всяка негова фибра, да го докосне и вкуси, както бе мечтала месеци наред.