Выбрать главу

Тайбър искаше да отрече, но знаеше, че е права. Рони не трябваше да се изправя пред него, когато отвореше очи. По дяволите, той се ужасяваше дори да я погледне. Да види омразата и отвращението, които със сигурност изпитваше в момента към него. Как би могъл някога да я убеди, че я обича от все сърце, след като я бе взел почти като животно?

Веднага щом излезе от стаята, Тайбър разбра, че Калън го следва, усети странното неодобрение на водача си и въздъхна уморено.

— Застреляй ме — промърмори той, когато влязоха в лабораторията на сутерена на имението няколко минути по-късно.

— Какъв ще бъде смисълът? — попита Калън, а в дълбокия му глас прозвуча нотка на веселие. — Застрелвам те и половинката на Рони си отива. Тя може и да не ми благодари за това по-късно.

Тайбър свали тениската си, както му бе наредил лекарят. Знаеше какво предстои. Кръвни проби, слюнка, семенна течност и проби от пот. Списъкът продължаваше и продължаваше, и самата мисъл за тях караше тялото му да се стегне от отвращение.

— Може и сама да ме убие, когато ме види отново — изсумтя по-младият мъж. Гневът му отново се надигна с пълна сила. — Взех я като животно, Калън. Упоих я, след това я изнасилих. Като звяр.

— Спри, Тайбър — Калън поклати глава и скръсти ръце на гърдите си. Златистокафявите му очи се присвиха. — Това не е изнасилване. Можех да подуша възбудата й, когато я доведе в къщата. И двамата знаем, че хормонът не въздейства, освен ако не си с твоята половинка.

— Тя каза „не“ — Тайбър разтърси глава, неспособен да гледа повече водача си в очите. — Тя каза „не“, Калън, а аз го пренебрегнах.

Тайбър протегна ръката си към доктора и неговите проклети игли, като избягваше погледа на Калън. Мамка му, не предвиждаше първият му път с Рони да е по този начин. Бе искал… не, по дяволите, трябваше — да я докосва нежно и да я успокои за чифтосването.

— Изследванията ми показват, че жестокостта в чифтосването е взаимна, Тайбър — Док Мартин плъзна иглата в ръката му с едно малко убождане. — Почакай да видиш как ще се чувства тя, когато се събуди. Когато реалността се върне, често придаваме известен смисъл на това, което се случва в разгара на страстта. Дори ако не си Порода.

— Рони не може да се върне назад, Тайбър, знаеш го — каза тихо Калън. — Освен това имаме други проблеми. От мига, в който тази история попадна в ефира, започна едно раздвижване сред членовете на Съвета и техните известни войници. Жилището на Рони е било нападнато в рамките на един час, има знаци, че и други са тръгнали да я заловят, преди да е забременяла, и не се интересуват от това, какво ще се наложи да направят и какви средства ще използват.

Съветът. Вместо да преговарят с Вашингтон и да се опитват да играят честно, трябваше да нападнат домовете на копелетата, разиграващи това малко шоу и да им прережат гърлата. Не заслужаваха милостта, която им бе предоставена.

През последните три месеца, след разобличаването си и спасяването на близо стотина други котешки породи, които Кейн бе открил, Съветът водеше тиха, смъртоносна война срещу тях. Не бяха неутрализирани, както правителството бе обещало. Не бяха и безсилни, както Кейн се бе опасявал. Само през последния месец четирима от техните връзки в правителството и военните, бяха убити. Последният от тях, една млада жена, им беше върната буквално на парчета. И сега Рони щеше да бъде в още по-голяма опасност. Те трябваше да й помогнат да разбере процеса на чифтосването, за който бе изтекла информация в медиите. А също и да намерят най-добрият начин да й обяснят как да контролира или унищожава съществата, които ги заплашваха. Тайбър бе непоколебим — всеки, който се опиташе да я залови, щеше да умре.

Устните му се повдигнаха в ръмжене.

— Нека да опитат, Калън. Този път няма да играя меко.

През годините се бяха опитвали да бъдат милостиви. Бягаха, вместо да убиват, а убиваха само когато нямаха друг избор. За тях бе много по-забавно и удовлетворяващо да гледат как войниците се връщат в базата си унижени, а не на парчета. Но се бе заклел, че ако някой посмееше да докосне Рони, ще има твърде много проклети парчета, за да може някой да ги събере.

— Никой от нас няма да играе меко в този случай — увери го Калън. — Но това ме притеснява. Съветът се покриваше досега, но при новината за второто чифтосване на Котките, изведнъж се раздвижиха. Това ме кара да се чудя какво са планирали, докато са били толкова тихи.