Тайбър изсумтя. Бяха чакали хода им в продължение на три месеца, знаейки, че в крайна сметка ще дойде ден, когато ще трябва да се изправят пред чудовищата от миналото си, преди да са получили подкрепата на обществото. Но нямаше никакъв смисъл да се раздвижват сега.
— Какво искат? — Тайбър поклати глава. — Никой дори не се опита да застраши Меринъс, след като се разкрихме. Защо сега?
— Защото Кейн се закле пред всеки проклет агент на ЦРУ, че ще си отмъсти, ако някой докосне сестричката му, а той има влияние, с което да подкрепи думите си — изсумтя Калън.
— Името Тайлър я защитава, засега. Не знам дали ще има същото значение за Рони, или дори дали това е причината Съветът да не се раздвижи досега. Прекалено е рано да се каже. В момента всички ние имаме въпроси и предположения. Трябва ми повече информация, за да мога да съм сигурен в нещо.
— Може да са хормоните, които произвежда жената по време на разгонването — заговори докторът, докато мушкаше един тампон между устните на Тайбър и го напъха под езика му.
Той се намръщи към нетърпеливия мъж и в гърдите му завибрира ниско ръмжене.
— Престани — намръщи се яростно Док в отговор. — Не забравяй кой те обряза. Може кастрацията да е следващото.
— Ще трябва първо да имаш такава възможност — изсъска Тайбър, игнорирайки смеха на доктора, който се отдалечаваше с пробата от слюнката. — В лошо настроение ли е или какво?
Калън поклати глава, гледайки Тайбър развеселено.
— Вземаш шегите ми твърде на сериозно, младежо — оплака се Док, докато разместваше различни флакони и разтвори на другата маса. — Сега върви да се изпишкаш в чашата за добрия доктор и ми дай малко от твоите малки войници, докато си там, след това може да се върнеш и да си поиграем отново.
Тайбър направи гримаса, стрелвайки другия мъж с убийствен поглед.
— Ставаш ужасно странен с възрастта, Док — изръмжа той, пое двете малки пластмасови чашки от ръцете му и се запъти към банята в другия край на лабораторията. — Надявам се поне да си оставил шибаните ми списания там. Един мъж се нуждае от нещо повече от твоето кикотене, за да накара войниците си да се раздвижат, нали знаеш това?
Глава десета
Тайбър не се нуждаеше от списания и не се притесняваше, че ще му се присмеят. Либидото му бе много силно и всичко, което трябваше да направи, бе да си спомни усещането за Рони, за сладката й топлина и леките контракции на тясната й вагина, за да накара малките си войници да се излеят в чашката, както докторът бе поискал.
Не след дълго се върна в лабораторията и сложи затворената чашка на масата, преди да се обърне към Калън.
— Какво друго трябва да очаквам с нетърпение? — изсумтя той. — Първо изнасилих половинката си, сега съм в лабораторията на Франкенщайн и мастурбирам. Ще се забавляваме ли още?
Калън се засмя, а Док Мартин само изсумтя разсеяно като човек, напълно погълнат от това, което му показва микроскопа.
— Хайде. Има доклади в офиса на горния етаж. На пръв поглед, нещата изглеждат така, сякаш е обикновена поръчка, все още не сме разгадали този код. Нашите информатори са нервни, а парите отново са започнали да се движат към подбрани сметки. Източниците на Кейн работят върху това, както и братята му, но може да минат дни, преди да разберем какво, по дяволите, става.
Историята на живота им, направи гримаса Тайбър. Беше почувствал изминалите три месеца като три години. Напредъкът, който бяха постигнали с разкриването си пред благоразположеното общество, беше белязано от всяко препятствие, което Съветът бе поставяло пред тях. Още по-обезпокоително бе надигането на няколко групи, скандиращи за „чиста раса“. Според тях Породите не бяха хора и животинското им ДНК им отнемало всички човешки права, за които те иначе биха претендирали. Копелетата бяха фанатични чудовища и броят им нарастваше с всеки изминал ден.
— Периметърът ни е обезопасен и сме готови да записваме — каза Тайбър, докато се изкачваха бързо по стълбите към втория етаж. — Животните са били освободени миналата седмица и се адаптират чудесно на свобода. Само трябва да се увериш, че Меринъс е на безопасно място, докато разберем колко е добра връзката им между тях и Кейбъл.
Кейбъл беше една загадка и често причина за безпокойство. Засега той бе единствената Порода, която демонстрираше природната си връзка с Котките, чиято ДНК бе част от тях. Имаше бенгалски тигър, лъв и две пуми, които пазеха горите. Всичките бяха жени. И всяка една от тях се намираше под контрола на Кейбъл Сейнт Лорънс.