— Досега те се държат кротко като котенца — изсумтя Калън, когато влязоха в офиса. — Но за всеки случай ще следя нещата. Кейн и Грей ще се движат тази вечер из къщата, за да осигурят допълнителна защита за Меринъс, освен това в периметъра има много от нашите хора, докато разберем какво, по дяволите, става.
— Защо ще се нуждаят от половинка, преди да е заченала? — Тайбър се намръщи, взе няколко от докладите и започна да чете. — Трябва да има нещо, което търсят.
— Предполагам, също като Док, че има нещо общо с хормона, който ги маркира генетично — заяви Калън. — Той произвежда феромон, който инстинктивно предупреждава всички останали мъже, включително и тези, които не са Породи. Комбинирай това с качествата на афродизиак и ще си отговориш защо тези копелета са си размърдали задниците.
— Нещо от Вълчите Породи? — попита Тайбър, мръщейки се към документите.
Отделената предпазлива група от Вълчи породи беше направила контакт преди по-малко от два месеца. Предполагаше се, че те са загинали при експлозиите в лабораторията по време на опита си за бягство, но Тайбър мислеше друго. Котките бяха осъществили контакт незабавно, след като научиха за тях, и те направиха всичко по силите си, за да им помогнат с каквото е необходимо.
— Тяхната свръзка, Фейт, е на мястото, за да започнат срещите. Обаче са предпазливи, дори повече, отколкото бяхме ние в началото. Работят с посланика на президента, определен за Породите, затова съм уверен, че ще се получи добре. В същото време, ние имаме да се справяме с шибания Съвет. Така че, не, няма да се забавляваме повече.
Тайбър изруга тихо. Съветът действаше бързо и хитро. Сменяха кодовете и паролите си достатъчно често, че да докарат Кейн до лудост, докато се опитваше да ги разгадае. Войниците се местеха постоянно. Някои само за да отвличат вниманието, а други редовно възпрепятстваха дипломатическите усилия между Породите и правителството, което ги защитаваше.
— Не мога вечно да се крия и постоянно да съм нащрек — въздъхна Тайбър, клатейки глава. — Ако не се случва нищо, хората ще станат прекалено самодоволни.
— И все пак, не можем да ги оставим да ни открият — Калън също въздъхна. — Кейн трябва да пристигне тази вечер. Ще намерим най-добрия начин за действие и продължаваме от там. Но като гледам тези доклади, Рони е основната ни грижа. Колко голяма е опасността за нея? — гласът му стана твърд, когато зададе въпроса.
Тайбър остави документите обратно на бюрото и се обърна с лице към своя водач. Знаеше какво пита той. Като се имаше предвид престъпното минало на баща й и доста съмнителните му бизнес отношения, лоялността към дъщеря му можеше да се постави под въпрос. Най-малко, в повечето случаи. Но ако имаше нещо, което Тайбър знаеше за Рони, това бе фактът, че тя по нищо не приличаше на баща си.
— Не по-голяма, отколкото за Меринъс — той не се съмняваше в лоялността на Рони, а само в любовта й. — Ти я познаваш толкова отдавна, колкото и аз, Калън. Тя никога няма да предаде приятел или доверието на някого. Но се страхувам, че най-вероятно ще поиска кръвта ми, когато се събуди. Не мисля, че може да бъде заплаха за някого, освен за мен.
Калън кимна.
— Горе-долу това си мислех и аз. Но трябва да бъдем сигурни. Каквото и да смяташ да й правиш, разреши проблема. Повярвай ми, не би искал да се разправяш с една разярена половинка.
Изражението на лицето му излъчваше такава самоирония, че Тайбър не можеше да направи друго, освен да се разсмее. Знаеше какво точно бе претърпял Калън, когато се бе опитал да укроти своята малка борбена съпруга по неправилния начин. Тя имаше уста, която можеше да кастрира човек от двадесет крачки, и ако това не подействаше, тогава той отиваше да спи в една от резервните спални, докато Меринъс преодолееше гнева си.
— Ще трябва да й кажа за дома й — въздъхна Тайбър.
Знаеше, че след като къщата й бе унищожена, на Рони не й бе останало нищо, което да я свързва с детството или миналото й. Всичко щеше да изчезне, разрушено от жесток и безмилостен акт срещу напълно невинна, за престъпленията на Съвета, жена, попаднала в лапите на Породите. Но тя бе половинка. Всеки път, когато се опитаха да наранят нея, той щеше да наранява тях.
— Ти се погрижи за Рони, а аз ще се оправя с останалото — Калън прокара уморено пръсти през косата си. — Има и още нещо, трябва да започнем да правим планове за строежа на колиби в имението. Ако не го направим, много скоро тази къща ще се огласи от тропота на малки краченца.